Снимка: iStock

Очаква се Европейската централна банка отново да повиши лихвените проценти в четвъртък и да сигнализира, че борбата с инфлацията все още не е приключила, казаха анализатори, цитирани от AFP.

При забавяне на инфлацията, но все още три пъти над целта от два процента на ЕЦБ, няма съмнение, че институцията във Франкфурт ще повиши разходите по заемите за осми пореден път.

"Увеличението с 0,25 процентни пункта изглежда като свършена работа", каза икономистът от Capital Economics Джак Алън-Рейнолдс.

По-интересни за инвеститорите ще бъдат всякакви улики от президента Кристин Лагард на нейната следобедна пресконференция във Франкфурт за това колко по-високи лихви ще бъдат - или дали може да има пауза на хоризонта.

Федералният резерв, който започна да вдига лихвените проценти по-рано от ЕЦБ, в сряда избра да остане безпроблемно след 10 поредни увеличения. Но централната банка на САЩ също посочи, че тази година може да са необходими допълнителни повишения на лихвите.

ЕЦБ започна безпрецедентна кампания за затягане на паричната политика, след като войната на Русия в Украйна доведе до скок на цените на храните и енергията, като повиши лихвените проценти с 3,75 процентни пункта от миналия юли.

Друго увеличение от 25 базисни пункта в четвъртък ще доведе внимателно наблюдаваната от ЕЦБ лихва по депозитите до 3,50 процента.

Инфлацията в еврозоната се понижи до 6,1 процента през май на годишна база от пика от 10,6 процента през октомври, главно благодарение на бързо намаляващите цени на енергията. Но наблюдаваната отблизо основна или базова инфлация – която премахва нестабилните цени на храните и енергията – се забави само леко до 5,3 процента от 5,6 процента през април.

„Няма ясни доказателства, че базовата инфлация е достигнала връх“, предупреди Лагард по-рано този месец, подчертавайки, че ЕЦБ все още има „почва за покриване“ на лихвите.

Подобно на всички централни банки, ЕЦБ трябва да върви по тънката линия в повишаването на лихвените проценти достатъчно, за да намали търсенето и да ограничи инфлацията, без да провокира рязко икономическо забавяне на процеса.

По-високите разходи за заеми вече доведоха до спад в търсенето на кредити от страна на домакинствата и компаниите, показват последните данни, което предполага, че действията на ЕЦБ оказват влияние. Но икономиката на еврозоната се оказа по-малко устойчива, отколкото се смяташе първоначално.

Ревизираните данни от миналата седмица показаха, че икономиката в 20-националния валутен съюз се е свила с 0,1 процента за две поредни тримесечия в края на 2022 г. и началото на 2023 г., отговаряйки на техническото определение за рецесия.