Снимка: iStock

Шумът около водорода става все по-силен през последните няколко години – мнозина го виждат като важен инструмент за намаляване на отпечатъка върху околната среда на тежката промишленост и подпомагане на икономиките да постигнат цели за нулева нетност.

Секторът на зеления водород, който е съсредоточен върху производството му с помощта на възобновяеми източници на енергия като вятър и слънце, привлече особен интерес и може да се похвали с някои високопоставени поддръжници, отбелязва CNBC.

Те включват германския канцлер Олаф Шолц, който през 2022 г. го нарече „една от най-важните технологии за климатично неутрален свят“ и „ключ към декарбонизирането на нашите икономики“.

В света на бизнеса мултинационалните компании от Iberdrola до Siemens Energy също се стремят да играят със зеления водород.

Но въпреки че има огромно вълнение относно потенциала на водорода – Международната агенция по енергетика го описва като „универсален енергиен носител“ – има и несъмнени предизвикателства.

Като за начало по-голямата част от производството на водород все още се основава на изкопаеми горива, а не на възобновяеми енергийни източници – факт, който очевидно противоречи на целите за нулева нетност.

И когато става въпрос конкретно за екологичния водород, производствените разходи са значителен проблем и ще трябва да бъдат намалени през следващите години.

Транспортирането на водород от производствените обекти до потребителите е друг също толкова важен фактор, който трябва да се вземе предвид.

„Водородът е доста скъп за преместване“, каза Мъри Дъглас, ръководител на водородните изследвания в Wood Mackenzie, по време на интервю за CNBC.

„По-трудно е да се движи от природния газ... технически, инженерно... просто е по-трудно“, добави той.

Дъглас не е сам в подчертаването на някои от пречките при доставянето на водород.

Министерството на енергетиката на САЩ, например, отбелязва, че ключовите предизвикателства „включват намаляване на разходите, повишаване на енергийната ефективност, поддържане на чистотата на водорода и минимизиране на изтичането на водород“.

Министерството добавя, че са необходими повече изследвания за „анализ на компромисите между опциите за производство на водород и опциите за доставка на водород, когато се разглеждат заедно като система“.

Местоположението е важно

По-конкретно във връзка с логистиката, свързана със зеления водород, една област, която ще се нуждае от внимание, е местоположението на производствените съоръжения.

Често те са предназначени за райони, където източниците на възобновяема енергия са в изобилие - като Австралия, Северна Африка и Близкия изток – но на много мили от мястото, където всъщност ще се използва водородът.

Дъглас на Wood Mackenzie се позовава на транспортните възможности, когато разсъждава върху инвестиционния хоризонт за следващите 10 години.

„Очевидно можете да го прехвърлите, но вероятно имате нужда от специален тръбопровод“, каза той, отбелязвайки, че това вероятно ще трябва да бъде ново изграждане и близо до крайните потребители.

Единственият друг реалистичен вариант в този инвестиционен хоризонт, каза той, е свързан с износа на водород като амоняк.

„Вие произвеждате водорода, зеления водород, и след това ще го синтезирате в амоняк с азот“, каза той.

Доставянето на амоняк е, отбеляза Дъглас, „доста утвърдена технология и индустрия – вече има куп приемни портове на място“.

След това този амоняк може да се продава директно на крайни потребители, като например производители на торове.

Алтернативен вариант би бил „разбиването на амоняка обратно във водород“, въпреки че това няма да е без проблеми.

„Веднага щом започнете да се „разбивате“ обратно към използването на водород, започвате да понасяте някои … доста големи загуби на енергия“, каза Дъглас.

Необходима е ефективна система за доставка

В изявление, изпратено до CNBC, Йорго Чатзимаркакис, главен изпълнителен директор на индустриалната асоциация Hydrogen Europe, изрази оптимистично отношение към перспективите за зеления водород.

Той каза, че „ще се превърне в глобална стока“, преди да подчертае важността на наличието на „ефективна система за доставка“.

Чатзимаркакис също подчерта необходимостта от програма за сертифициране, тъй като „зеленият водород трябва да докаже, че е произведен от възобновяема енергия“.

Въпреки някои очевидно големи пречки, партньорствата и програмите, свързани с доставката и разпространението на зелен водород, започват да се оформят.

По-рано тази година например Greenergy и Octopus Hydrogen – последният е част от Octopus Energy Group – обявиха, че са започнали „партньорство за доставка на зелен водород“.

На друго място германската фирма Enertrag казва, че „експлоатира цистерна и транспортно ремарке, за да доставя големи количества зелен водород на клиенти“ от 2021 г.

И през 2022 г. енергийната фирма Cepsa със седалище в Мадрид заяви, че ще работи с пристанището на Ротердам за разработването на „първия зелен водороден коридор между Южна и Северна Европа“.

Тенденция

Въпреки че технологията и знанията за производство и доставка на водород са налице, остава една пречка.

„Индустрията знае как да транспортира водород“, каза Дъглас от Wood Mackenzie, добавяйки, че секторите на енергетиката и химикалите го транспортират от „отдавна – това не е ново, просто е скъпо“.

Дъглас каза, че намаляването на производствените разходи е от ключово значение. Колкото по-ниски са те, толкова по-управляеми ще станат транспортните разходи.

„Не съм сигурен дали има някаква магическа... технология за намаляване на разходите, която да влезе в транспортната страна на уравнението“, добави той.

„Няма изведнъж да намерим … по-добър материал за транспортиране на водород“, каза той.

„Ако го втечнявате, трябва да го охладите много, а това просто е скъпо“, добави той. „Ако го превръщате в амоняк, това има цена, а след това има куп предизвикателства около токсичността“.

„Те знаят как да правят всички тези неща“, заключи той. „Все още се свежда само до разходите“.

Още по темата:

Стратег: Японският Nikkei 225 може да достигне до рекорден връх

BYD пуска нов електрически SUV, най-прекият конкурент на Tesla досега