Снимка: iStock
В резултат на кръстоносния поход на САЩ срещу инвестициите, ръководени от мисии, признаците на зелена политическа реакция в Европа изглежда набират скорост.
Щатските закони, ограничаващи използването на екологични, социални и управленски фактори, обхванаха САЩ през последните месеци, подклаждайки несигурност за нарастващ кръг от фирми.
Във Флорида републиканският губернатор Рон ДеСантис подписа законопроект в началото на май, който забранява на държавни и местни служители да инвестират публични средства за насърчаване на ESG цели и забранява на общините да продават ESG облигации. „Не искаме те да бъдат ангажирани с тези идеологически забавления“, каза ДеСантис тогава.
Анализаторите очакват резултатите от президентските избори в САЩ през следващата година да определят дали политическата реакция срещу ESG ще има дълбок и дълготраен ефект.
Отблъскването срещу политиките за климата не е проблем само на САЩ. В Европа започнаха да се появяват индикации за зелена реакция – или „зелена вълна“ – тъй като предприятията и гражданите усещат разходите за енергийния преход.
Натали Точи, директор на Istituto Affari Internazionali, италиански мозъчен тръст за международни отношения, каза пред CNBC, че поставянето на климатичните проблеми в оръжие от традиционно скептични политически партии не е нищо ново.
„Това наистина е история от последните няколко години, но мисля, че сега наистина набира скорост“, каза Точи.
Репресиите срещу политиките в областта на климата идват в момент на рекордно високи горещини по целия свят, като юли се очертава да бъде най-горещият месец в човешката история.
Това накара шефа на ООН Антониу Гутериш да сигнализира: „Ерата на глобалното затопляне приключи; настъпи ерата на глобалното кипене“.
„Преформулирайте проблема“
В Обединеното кралство стремежът на кмета на Лондон Садик Хан да разшири спорната политика за зони със свръхниски емисии в целия град предизвика битка икономика срещу климат – както и криза на зелената идентичност сред основните политически партии във Великобритания.
Холандските фермери организираха протести срещу строгите ограничения върху азотните емисии, като партията BBB, или BoerBurgerBeweging (движението на фермерите и гражданите), се нахвърли срещу това, което вижда като политика, която символизира „всичко, което не върви както трябва“ в страната.
В Полша консервативното правителство наскоро подаде четири жалби срещу политиките на ЕС в областта на климата, наричайки ги „авторитарни“ и потенциална заплаха за нейната енергийна сигурност. Лидерът на управляващата партия Ярослав Качински описа зелената политика на блока като „лудост“ и подобна на „зелен комунизъм“.
Френският президент Еманюел Макрон и белгийският премиер Александър Де Кроо също призоваха за „регулаторна пауза“ на европейското зелено законодателство, като казаха, че е необходим период на „стабилност“, за да се избегне загубата на инерция в борбата с климата.
Антизелените партии може да се опитат да се хванат за нарастващите европейски зелени удари в опит да нараснат в социологическите проучвания, като Холандия, Полша, Обединеното кралство и Европейският парламент трябва да проведат избори през следващите 18 месеца.
„В момента изглежда, че зелените партии не вървят фантастично добре. Мисля, че предизвикателството ще бъде за тези, като мен, които наистина вярват в тази програма, да преформулират въпроса“, каза Точи, цитирайки знаковия Закон за намаляване на инфлацията (IRA) на президента на САЩ Джо Байдън като пример.
Законът, който беше подписан миналата година, ще насочи милиарди долари в програми, предназначени да ускорят прехода на страната от изкопаемите горива и да се борят с извънредната климатична ситуация.
„IRA се нарича IRA, не се нарича акт за климата, защото няма начин да накарате демократите и републиканците да се споразумеят за нещо, наречено климат“, каза Точи.
„В случая с Европа, ако имате този „зелен ефект“, който продължава … номерът ще бъде в това да преформулирате това по отношение на индустриалната политика.“
Холандска азотна криза
В случая с Холандия BBB се стреми да извлече полза от оставката на премиера Марк Рюте, като стане една от най-големите партии в страната в 150-местния парламент.
Партията на профермерите смая холандската политика в средата на март, като спечели провинциалните избори, малко след като повече от 10 000 холандски фермери се събраха срещу плановете на правителството в Хага.
Негативната реакция следва забележително съдебно решение през 2019 г., според което Холандия трябва да намали излишните нива на азот. Някои от коригиращите мерки включват схеми за доброволно изкупуване и разработване на по-устойчиви методи на земеделие.
Холандските фермери са въодушевени срещу правителствените планове, които според тях ще сложат край на много ферми в цялата страна и ще засегнат производството на храни.
Азотната криза е „пример за това какво ще се случи с климата, тъй като климатичните разпоредби и цели … ще имат много повече последствия за фермерите, отколкото азотът“, каза Ян Вилем Ерисман, професор по екологична устойчивост в Лайденския университет в Холандия, пред CNBC от телефон.
„Така че мисля, че решаването на проблема с азота не е достатъчно, това е решаване на проблема с климата – и азотът също ще бъде решен“, добави той.
Ролята на Полша като „играч с право на вето“
Очаква се полските избиратели да се отправят към урните през есента. Полският премиер Матеуш Моравецки разкритикува закона за климата на ЕС „Пригоден за 55“, като каза, че Варшава никога не е подкрепяла пакета и „един размер не пасва на всички“.
Михал Хетмански, ръководител на Instrat, базиран във Варшава независим мозъчен тръст, каза пред CNBC, че правителството на Полша изглежда е решено да остане „играч с право на вето“ в рамките на блока по политиката за климата.
Говорител на управляващата в Полша партия „Право и справедливост“ не отговори на искане на CNBC за коментар.
Междувременно на ниво Европейски парламент не се очаква законодателите да намалят действията си в областта на климата преди изборите следващата пролет.
Преобладаващото мнозинство от европейските граждани признават извънредната климатична ситуация като сериозен проблем и повечето са съгласни, че адаптирането към неблагоприятните въздействия на кризата може да има положителен резултат.
„Струва си да припомним, че ЕС вече се е ангажирал да намали емисиите на CO2 с 55% до 2030 г. и да постигне климатична неутралност до 2050 г.“, каза Артър Карабиа, директор на изследванията на политиката на ESG в Morningstar Sustainalytics, пред CNBC по имейл.
Законът на ЕС „Годен за 55“ има за цел да помогне на 27-членния блок да постигне целта си за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. и да постигне климатична неутралност до 2050 г.
„Въпреки че все още има дълъг път до май 2024 г., не очакваме резултатите от предстоящите избори за ЕС да накарат ЕС да се отклони от тази цел“, каза Карабия.
Още по списъка:
Икономиката на еврозоната показва устойчивост, инфлацията намалява
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.04 | ▼0.45% |
USDJPY | 154.77 | ▲0.43% |
GBPUSD | 1.25 | ▼0.40% |
USDCHF | 0.89 | ▲0.86% |
USDCAD | 1.40 | ▼0.02% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 44 407.80 | ▲1.01% |
S&P 500 | 5 989.70 | ▲0.43% |
Nasdaq 100 | 20 854.60 | ▲0.38% |
DAX 30 | 19 402.50 | ▲0.89% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 97 787.50 | ▲0.02% |
Ethereum | 3 379.27 | ▼0.54% |
Ripple | 1.44 | ▼2.15% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 71.16 | ▲1.50% |
Петрол - брент | 74.56 | ▲0.95% |
Злато | 2 716.15 | ▲1.78% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 544.50 | ▼0.70% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 109.66 | ▲0.11% |
Germany Bund 10 Year | 134.56 | ▲0.59% |
UK Long Gilt Future | 94.52 | ▲0.45% |