Снимка: iStock

Европейската централна банка следващата седмица ще обяви, че разходите по заеми ще останат високи за продължителен период - въпреки рисковете за икономическия растеж, според проучване на "Блумбърг" сред анализатори.

Анкетираните не виждат по-нататъшни увеличения на лихвените проценти и прогнозират, че Управителният съвет ще потвърди до януари, че е достигнат пикът. Те очакват първото намаление през септември, следвайки по-ранни ходове за по-бързо свиване на баланса.

След като вдигнаха депозитната лихва до рекордните 4% с 10 последователни увеличения, политиците, водени от президента Кристин Лагард, сигнализираха, че ще въздържат огъня, за да преценят дали са направили достатъчно, за да върнат инфлацията до 2%.

Тази позиция беше само подсилена от неотдавнашния крах на облигациите и конфликта Израел-Хамас, чиито странични ефекти представляват допълнителна опасност за вече влошаващите се перспективи на 20-те държави от еврозоната.

„Развитието след срещата през септември влоши перспективите за растеж на еврозоната, но увеличи инфлационните рискове, тъй като цените на петрола скочиха“, каза Карстен Бжески, ръководител на макросектора на ING. 

„На фона на по-високата доходност на облигациите и геополитическото напрежение, паузата на срещата следващата седмица изглежда като свършена сделка“, добави Бжески.

След мрачните срещи на Международния валутен фонд в Маракеш този месец, Лагард каза на колегите си от цял свят, че ЕЦБ все още не може да обяви победа над инфлацията, призовавайки за търпение и предпазливост в лицето на потенциални нови шокове в предлагането.

Наистина, докато ръстът на цените се забави значително миналия месец и натискът върху заплатите може би започва да намалява, инфлационните очаквания остават високи. Междувременно прохождащото възстановяване на изпадналите в затруднение производители се компенсира от по-широки икономически заплахи.

Още по темата:

Кристин Лагард: Паричната и лихвена политика на ЕЦБ не е на автопилот

Какво да очакваме от ЕЦБ, АЦБ и ЯЦБ