Снимка: iStock

Тъй като пазарите организираха чудовищно рали след промяната на Федералния резерв към разхлабване на паричната политика, един сегмент на финансовата система имаше причина да остане на ръба, пише "Блумбърг".

За участниците в пазарите за овърнайт финансиране — ключов канал за банкови заеми и опора за определяне на лихвените проценти — политическата среща в сряда съдържаше по-уместно послание от председателя Джеръм Пауъл от това, което изпрати акциите до скок и тласна доходността на 10-годишните облигации в САЩ под 4%: а именно, че намаляването на баланса на Фед ще продължи, както е планирано.

Започва дебат дали Федералният резерв преценява погрешно доколко може да свие баланса си - процес, известен като количествено затягане - без да причинява размествания на места като пазарите на споразумения за обратно изкупуване, част от основния елемент на финансовата система. Неотдавнашните напрежения там доведоха до достигане на един референтен лихвен рекорд за всички времена, предизвиквайки спомени от септември 2019 г., когато различен овърнайт пазарен лихвен процент скочи пет пъти до 10% и централната банка беше принудена да се намеси.

Последните смущения наистина бяха в много по-малка степен, отколкото преди четири години и не изискваха намеса, но и двата епизода хвърлят светлина върху все по-деликатния баланс между Фед, банките и други институции, който помага да се поддържа правилното функциониране на пазара на овърнайт финансиране. 

Преди четири години увеличените държавни заеми изостриха недостига на банкови резерви, който беше създаден, когато Фед намали покупките на държавните облигации. Сега резервите – финансовата „смазка“, която гарантира, че пазарите няма да блокират и не изстрелват лихвите – и нивото, на което те стават оскъдни, отново е под въпрос.

Пауъл сигнализира в сряда, че се чувства комфортно с текущото ниво на резервите и каза, че централната банка ще забави или спре намаляването на баланса, ако е необходимо, за да се увери, че остават „малко над“ ниво, което Фед смята за „достатъчно“. Проблемът е, че не е ясно какво е това ниво.

„Бих бил доста смирен, защото не знаем“, каза бившият управител на Фед Джереми Стайн, който сега е професор по икономика в Харвардския университет. „Преди да се блъснеш в стената, е много трудно да се прецени, вместо да се опитваме да уверим хората, че знаем какво правим и можем да го изиграем доста близо.“