Снимка: Istock
Турските компании се борят под тежестта на безброй предизвикателства, ударени от комбинация от упорито висока инфлация, растящи разходи, намаляващ достъп до финансиране и слабо търсене.
Шивашката и текстилната промишленост са сред най-засегнатите, в момент когато централната банка се опитва да укроти нарастването на цените на годишна база от над 60%, или 12 пъти над официалната цел. Централната банка остави своя референтен лихвен процент на 50% от април, най-строгите условия от около две десетилетия.
„Намираме се в безизходица“, каза миналата седмица в Истанбул Рамазан Кая, ръководител на Турската асоциация на производителите на облекло. „В миналото излизахме по-бързо от такава ситуация.“
За експортно ориентираните бизнеси, като производството на облекло, списъкът с проблеми в икономиката от 1,1 трилиона долара се допълва от намаленото търсене от купувачи в Европа, най-големият експортен пазар на Турция, и „скъпата“ лира, според Кая. Въпреки че тази година валутата се понижи с 13% спрямо долара – един от най-лошите показатели в развиващите се пазари – износителите казват, че тя все още е твърде силна.
Индустрията признава, че инфлацията трябва да бъде укротена, но фирмите изчерпват парите си, каза Кая, като достъпът до финансиране е затворен или е изключително скъпо.
Съюзът на камарите и стоковите борси на Турция, най-голямата бизнес група в страната, заяви през юли, че почти 40% повече фирми затварят врати в сравнение със същия месец преди година.
Данните за брутния вътрешен продукт ще бъдат публикувани в понеделник и се очаква да покажат свиване от 0,5% през второто тримесечие от ръст от 2,4% през предходните три месеца, според средната прогноза на проучване на Bloomberg. Ключовото предизвикателство пред министъра на финансите Мехмет Шимшек е да гарантира намаляване на инфлацията, без да нанася големи щети.
Доверието в реалния сектор спадна за четири месеца поред и през юни достигна най-ниското си ниво от 2020 г. Поръчките за износ, заетостта, обемът на производството, капиталовите инвестиции и оценката за следващите три месеца са сред причините за спада, каза централната банка.
Години наред турските компании печелеха от едни от най-отрицателните реални лихвени проценти в света, имайки достъп до едноцифрени заеми, когато инфлацията се движеше над 80%. Това се промени през май миналата година, когато президентът Реджеп Тайип Ердоган сложи край на ерата на евтините пари, като одобри преминаване към по-благоприятна за инвеститорите икономическа програма, която се стреми да стабилизира цените с по-високи лихвени проценти.
Политиката се контролира от управителя на централната банка Фатих Карахан, бивш политически съветник и икономист на Федералната резервна банка на Ню Йорк. Длъжностните лица са ограничили търговските заеми до 2% месечно, за да гарантират, че условията остават строги. Среднопретеглената лихва е над 60% от март.
Годишният растеж на Турция за 2024 г. и 2025 г. се очаква да бъде съответно 3,2% и 3,4%, според Bloomberg Economics. Това се сравнява със средните стойности от над 5%, наблюдавани през десетилетието, водещо до пандемията Covid-19. Очаква се турските власти да понижат официалните прогнози за растеж за тази и следващата година, каза лице, запознато с плановете миналата седмица.
Сезонно коригираната безработица се повиши до 9,2% през юни, най-високата стойност за една година, и има опасения, че това може да се увеличи, тъй като фирмите се борят с високите разходи за труд и намаляващия капитал. „Виждаме, че 400-500 от нашите фирми са загубили производствения си капацитет“, каза Берке Иктен, ръководител на Асоциацията на производителите на обувки в Турция.
Според най-новите данни, използването на капацитета - показател за потенциалните нива на производство - е спаднало както през юли, така и през август.
„Индикаторите за търсене през второто тримесечие предполагат забавяне в сравнение с първото тримесечие, въпреки че все още е на инфлационни нива“, каза централната банка през август. Очаква се забавянето на растежа на кредита да помогне за балансиране на вътрешното търсене и да допринесе за понижаване на инфлацията, се добавя в него.
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.04 | ▼0.45% |
USDJPY | 154.77 | ▲0.43% |
GBPUSD | 1.25 | ▼0.40% |
USDCHF | 0.89 | ▲0.86% |
USDCAD | 1.40 | ▼0.02% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 44 407.80 | ▲1.01% |
S&P 500 | 5 989.70 | ▲0.43% |
Nasdaq 100 | 20 854.60 | ▲0.38% |
DAX 30 | 19 402.50 | ▲0.89% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 98 253.50 | ▲0.49% |
Ethereum | 3 425.16 | ▲0.82% |
Ripple | 1.47 | ▲0.14% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 71.16 | ▲1.50% |
Петрол - брент | 74.56 | ▲0.95% |
Злато | 2 716.15 | ▲1.78% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 544.50 | ▼0.70% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 109.66 | ▲0.11% |
Germany Bund 10 Year | 134.56 | ▲0.59% |
UK Long Gilt Future | 94.52 | ▲0.45% |