Източник:  www.darikfinance.bg

Евроскептиците и от ляво, и от дясно могат да се окажат големите печеливши от приключилия в неделя вот за Европейски парламент.

Във Франция, крайнодесните на Мари Льопен, които искат да сложат край на еврото и да изведат страната от ЕС, постигнаха безпрецедентен резултат, взимайки 26% от гласовете, с което се превърнаха във водещата политическа сила във втората по големина икономика в Европа. Консерваторите останаха след тях с 21%, а управляващите социалисти са едва трети с 14%. Крайноденсите печелят изборите и в Дания и Великобритания, но губят в Холандия и Австрия.

В Германия нео-нацистката партия спечели едно място в европарламента, а антиевропейската Алтернатива за Германия получи възможност за изпрати 7 депутати в Страсбург.

Крайно левите също ще имат безпрецедентно голямо представителство в новия парламент на Европейския съюз.

Председателят на Европейската комисия, Жозе Мануел Барозу, коментира след вота, че "при оценката на резултатите, фактът, че тези избори следват най-голямата финансова, икономическа и социална криза от десетилетия насам, трябва да се има предвид."

А парламентът е изправен пред редица предизвикателства, като възстановяването на европейската икономика, мерки за създаване на нови работни места в Европа, намирането на решения за кризата в Украйна, разширяването на ЕС на Западните Балкани.

Непосредствен проблем засягащ всички страни-членки са преговорите за споразумение за свободна търговия със САЩ, започнали през юли 2013 г..

Предвиждаше се те да завършат още в края на миналата година. Но спорните въпроси се оказаха твърде много. От страна на ЕС преговорите се водят от Европейската комисия, като подробностите се пазят в тайна.

Това поражда страхове, че договорът ще размие строгите европейски стандарти за храните и на пазара ще нахлуят обработени с хлор пилета, говеждо с хормони на растежа и генно-модифицирани продукти от САЩ. Освен това има опасения, че споразумението ще даде твърде големи възможности за натиск на американските корпорации. Но най-опасно за европейката икономика изглежда премахването на митата за американската текстилна и селскостопанска продукция, което може да унищожи производителите в Европа.

Депутатите от Европейския парламент имат възможност да променят нещата, например с помощта на мониторингова група, в която всяка от парламентарните сили има свой представител. Но най-важното условие е, че договорът може да влезе в сила само след като бъде ратифициран от Европейския парламент.

Европейският парламент се обяви за рязко съкращаване до 2030 г. на вредните емисии въглероден диоксид, ускоряването на развитието на алтернативните източници на енергия и енергоспестяването. Въпреки това държавните и правителствени глави сметнаха тези цели за прекалено завишени. Окончателното решение по енергийната политика и защитата на климата ЕС трябва да вземе през октомври тази година.

Дълговата криза в ЕС започна със срив в банковия сектор. Държавите членки бяха принудени да спасяват от банкрут основните банки в своите страни. За да предотврати нова криза ЕС реши да създаде банков съюз и в бъдеще данъкоплатците да не плащат за финансовите спекулации на кредитните институции. Законовата рамка вече е утвърдена от Европейския парламент и Европейския съвет, но много детайли предстои да бъдат обсъдени. Така че депутатите от новия Европейски парламент ще имат предостатъчно работа.

На този фон опасността евроскептиците да блокират работата на парламента изглежда сериозна. Изглежда, че Льо Пен ще може да сформира своя собствен парламентарна група. За целта тя се нуждае от 25 депутата от 7 страни-членки на ЕС.

До момента вотът печели Европейската народна партия с 212 места. Втори са социалистите със 187 места, а трети със 72 депутата са либералите. В трите формации от България участват съответно ГЕРБ, БСП и ДПС.