Източник:  www.darikfinance.bg

Икономистите очакваха 2014 да бъде годината, в която глобалният икономически растеж да започне да набира скорост. Вместо това, близо пет години след началото на възстановяването си от дълбока рецесия, икономиката на богатия свят все още изглежда разочароващо слаба. Брутният вътрешен продукт на САЩ нарасна с едва 0,1% на годишна основа през първото тримесечие на годината, пише The Economist.

Икономическият растеж на еврозоната от 0,8% бе само наполовина на очакваните темпове. Слабостта отчасти е временна (лошото време в САЩ не бе от полза) и не е повсеместна: във Великобритания и Германия, например, икономическият растеж се ускори, а Япония преживя кратък бум. Повечето анализатори все още очакват икономическото възстановяване да набере скорост през годината. Има обаче причини за безпокойство. Стагнацията в няколко големи европейски страни, по-специално в Италия и Франция, започва да се превръща в правило. Поради повишаването на данъка върху потреблението през април, икономическият растеж на Япония е предопределен да спадне рязко, поне временно. Съживяването на жилищния сектор в САЩ зацикли.

Навсякъде в богатия свят освен това доходността на дългосрочните държавни облигации, своеобразен барометър за очакванията на инвеститорите за икономическия растеж и лихвените проценти, намаля рязко. Лихвата по американските държавни облигации с падеж след 10 години е 2,5%, с половин процент по-ниска в сравнение с края на 2013 година. И тъй като се наблюдава тенденция, при която циклите на икономически растеж в САЩ продължават около пет години, страната може да изпадне в следващата си рецесия без изобщо да е постигнала приличен растеж. Какво трябва да бъде направено, за да бъде предотвратен такъв резултат? Стандартният отговор е, че централните банки трябва да разхлабят още повече паричната си политика и да запазят условията смекчени по-дълъг период от време. На някои места това е съвършено вярно.

Слабостта на еврозоната е свързана в голяма степен с консерватизма на Европейската централна банка (ЕЦБ), която отдавна отказва да прибегне до неконвенционални мерки, за да смекчи паричната си политика, въпреки че еврозоната се приближи още към дефлацията. За щастие ЕЦБ даде сигнал, че ще реши да действа на следващата си среща през юни. Ако смекчените парични условия обаче са необходима предпоставка за едно по-силно икономическо възстановяване, то тогава става все по-ясно, че сами по себе си те не са достатъчни. В действителност, прекомерното разчитане на централните банки може да е основна причина за сегашния застой.

През последните години паричната политика бе главният, а често и единственият инструмент на богатия свят за поддържане на растежа. Фискалната политика работеше в обратна посока: на практика правителствата на всички богати страни съкращават дефицита си често с бързи темпове. Малко от тях показаха силен апетит за амбициозни реформи за благоприятстване на икономическите дейности, които могат да повишат производителността и да стимулират фирмите да инвестират. Споразуменията за свободна търговия събират прах. Толкова обещаваното задълбочаване на общия европейски пазар, било то в дигиталната търговия или услуги, остава само на думи.

На фона на тази неблагоприятна конюнктура централните банки се представят изключително успешно. Растежът е толкова стабилен, че някои икономисти започват да говорят, до известна степен зловещо, за завръщане на "Голямата умереност", периодът на макроикономическа стабилност, предшествал глобалната финансова криза. За жалост при такава стабилност в условия на недостатъчно високи темпове на растеж, ниските лихвени проценти имат по-силно влияние върху цените на активите, отколкото върху реалните инвестиции, и пораждат риск от надуване на финансови балони дълго преди съответната икономика да е постигнала пълна заетост.

Един начин за справяне с този риск е централните банкери да използват регулаторни инструменти за предотвратяване на натрупването на прекомерно високи цени на активи. Това е особено належащо във Великобритания, където жилищният пазар показва ясни признаци за надуване на балон. Истината е обаче Онова, че трябва да има по-балансиран растеж, който разчита в по-малка степен само на централните банки. Една такава стратегия би имала два елемента.

Първият е да бъдат увеличени държавните инвестиции в инфраструктурата. От летищата в САЩ до разпространението на широколентовия интернет в Германия, голяма част от инфраструктурата в богатия свят е на незадоволително равнище. Взимането на кредити при лихви, близки до нулата, с цел инфраструктурата да бъде подобрена, ще подкрепи икономическия растеж днес, ще го повиши утре и ще направи възстановяването по-малко зависимо от частните дългове.

Вторият елемент трябва да бъдат бързи реформи за благоприятстване на икономическите дейности. Освен очевидните ползи от една по-свободна търговия, всяка богата страна разполага с изобилие от възможности за вътрешни реформи - от основен ремонт на регулаторния режим, който възпрепятства строителството на жилища във Великобритания, до обновяване на неефективната система в САЩ за професионална подготовка на работниците. Напредъкът на тези фронтове ще доведе до един по-голям и по-стабилен растеж и ще намали шансовете следващата рецесия да започне при лихвени проценти, клонящи към нулата (което би направило борбата с нея изключително трудна). Той обаче изисква политици, които могат да правят разлика между бюджетното разточителство и благоразумното взимане на кредити и имат смелостта да прокарат непопулярни реформи. Богатият свят се нуждае от такива политици, за да набере скорост. /БТА/