Източник:  www.darikfinance.bg

Управляващата Партия на справедливостта и развитието в Турция има своя кандидат за президент. Без никаква изненада това е премиерът Реджеп Тайип Ердоган, пише Forbes.

След като спечели три последователни избори, всеки път с все по-голямо мнозинство, Ердоган не е готов да се оттегли от турския политически живот. Вместо това той подражава на Владимир Путин. Изглежда, че Ердоган е научил от руския президент как да разруши недоразвита и крехка демокрация, да използва своето влияние и да преструктурира политическата система, така че да обслужва собствените му интереси.

След като изпълни първите си два мандата от 2000 до 2008 г., Путин беше принуден да напусне президентството заради ограничението в броя на мандатите. Нежелаещ да се оттегли, той постави своя близък съюзник Дмитрий Медведев на президентския пост, а сам пое поста премиер. И макар по Конституция Медведев да имаше повече правомощия, на света беше ясно кой ще бъде лидерът в идните четири години. След това през 2012 г. Путин се завърна за още по-дълго президентство с потенциално най-малко още 12 години на власт пред себе си благодарение на конституционната поправка на Медведев.

Как Путин успя да постигне това сега е съвсем ясно - чрез манипулиране на системата, ограничаване на основните граждански свободи и преследване на политически опоненти чрез съдебни дела, свързани с данъчни измами.

Всичко това звучи зловещо познато на турците. Ердоган, който сега е известен с подкопаването на силата на турското гражданско общество, атаките срещу свободата на медиите и срещу опонентите си, като премиер безспорно възприе путински стил. Кандидатурата му на президентските избори е още една стъпка в тази посока.

Президентът като държавен глава традиционно е символична фигура в Турция, а премиерът като ръководител на правителството държи властта. Предвид значителните му изпълнителни правомощия като премиер изглежда любопитно защо Ердоган ще иска да смени позицията си. В крайна сметка единственото нещо, което стои на пътя му към четвърти премиерски мандат е вътрешният правилник на ПСР, определящ лимит от три мандата. Ердоган лесно би могъл да убеди партията си да отстъпи.

Но той има наум различно президентство. През 2012 г. ПСР внесе предложение в парламента за нова президентска система, при която президентът да бъде както държавен глава, така и ръководител на правителството, узурпирайки изпълнителните правомощия на настоящия премиер. Политическите затруднения станаха причина ПСР да оттегли предложението, но идеята продължава да съществува. Официални представители на ПСР, посочвайки новата система, с която Турция ще избере президента си с гласуване на народа за първи път, последователно отбелязваха, че избран от народа президент би имал много различно значение, отколкото ако беше избран от парламента, както ставаше в миналото.

Не е трудно да видим накъде водят тези действия. През април Ердоган заяви: "Ще използвам всичките си конституционни правомощия, ако стана президент", имайки предвид свикването и ръководенето на заседания на правителството, правомощия, които рядко бяха използвани от президентите в миналото. "Ние ще изберем Ердоган на президентския пост през август, а след парламентарните избори през 2015 г. ПСР ще има достатъчно депутатски места, за да промени Конституцията и да позволи на Ердоган да служи на страната си до 2023 г.", каза от своя страна заместник председателят на ПСР Мехмет Али Шахин през юни.

За мнозина в Турция настоящият президент Абдула Гюл се очаква да стане Медведев на Ердоган. През април обаче Гюл заяви, че няма да се чувства удобно в такава система: "Смятам, че формулата Путин-Медведев няма да бъде подходящ модел в Турция". Но Гюл вече е играл централна роля като заместник на Ердоган. През 2002 г., когато ПСР за първи път дойде на власт, лидерът на партията Ердоган получи забрана да участва на изборите заради престоя му в затвора в миналото. Гюл беше избран за премиер. Поправка в Конституцията, позволяваща на Ердоган да участва в политиката, беше сред първите неща, които ПСР направи след като пое властта и скоро след това той беше избран в парламента. Два дни след избирането му Гюл подаде оставка като премиер и Ердоган зае мястото му.

Дори ако Гюл откаже да изиграе ролята на Медведев през 2015 г., всеки друг премиер от ПСР вероятно ще се съобрази с предпочитаната от Ердоган система. Впрочем, този ход изглежда неизбежен.

Разбира се, по Конституция турският президент трябва да бъде независима фигура, без никакви политически връзки. Ако Ердоган бъде избран за президент, то ще бъде правно задължен да скъса връзките си с ПСР. Но той изглежда няма такова намерение. В неотдавнашна реч към лидерите на партията си Ердоган заяви: "Тук съм като ваш лидер, вие няма да търсите нов лидер".

Така че масата е сложена за продължително царуване на Реджеп Тайип Ердоган. Новото политическо преструктуриране показва, че турската демокрация, макар и по-стара от руската, е точно толкова крехка. И в подобни демокрации това, което в крайна сметка определя решенията на избирателите, е стабилността. Но без огромните енергийни ресурси на Русия стабилността на Турция остава зависима от чуждестранното възприятие за страната и нейния лидер. Докато Путин извлича икономически власт от изобилието от енергия, Турция разчита на имиджа си в чужбина за привличане на необходимите инвестиции за икономически растеж. Това би могло да бъде Ахилесовата пета на Ердоган.