Какво ни засяга в крайна сметка украинската криза, бихме могли да се запитаме. Защо да си разваляме добрите отношения с Русия заради нейната банкрутирала, корумпирана и наистина съвсем не тъй демократична съседка?Отговор на този въпрос търси Deutsche Welle.

Защо страните от Европейския съюз и неговите граждани да залагат на карта печалба и работни места, само и само да накажат Путин, след като той всъщност нищо не ни е направил? Нищо ли наистина? Напротив - "нещото" е налице. В случая с Украйна той погази европейската сигурност и мира, нарушавайки международното право. А това засяга всички ни.

Още не знаем със сигурност кой стои зад свалянето на малайзийския пътнически самолет. Може би не е Русия - нито директно, нито индиректно. Онова, което знаем, е, че тя едностранно променя граници, въоръжава сепаратистки групировки в Източна Украйна и активно подкрепя онези, които уж ръководени от политически интереси се държат като бандити и терористи. Ако трябваше още едно доказателство за това, то тяхното отношение към труповете на загиналите окончателно ги представи именно в тази светлина.

За леката и тежката артилерия

Досега руският президент успяваше да избегне налагането на масивни икономически санкции срещу страната му - с добре дозирана смес от принудени обещания за сътрудничество, каквито европейците искаха да чуят, и старателно отмятане от същите тези обещания и декларации. Удивително голямо е разминаването между думите и делата, респективно бездействието на Путин. От този порядък е и изявлението му пред Съвета за сигурност на ООН, че подкрепял искането за обхватно международно проучване на обстоятелствата около свалянето на малайзиския пътнически самолет.

А какво прави Европейският съюз? Онова, което съответства на основополагащите му принципи: залага главно на дипломатическите средства за уреждането на конфликта. Това е колкото правилно, толкова и недостатъчно, когато насреща е властен политик като Путин. Санкциите са верният, но същевременно и с право оспорваният път от гледна точка на ефекта им. Ще окажат ли наистина решителните мерки натиска, който би принудил Москва към съдействие в овладяването на конфликта?

Въпросът за санкциите предизвика много спорове сред европейските външни министри

Правилно беше да се изстрелят първо "по-леките патрони", преди да бъдат наложени тежките икономически санкции. Държавните и правителствени ръководители на ЕС наскоро отправиха ултимативни искания към Путин, които той не изпълни. Дори само това бе вече достатъчно основание за затягане на санкциите. Даже драмата със загиналите пътници да не беше се състояла.

Щетите трябва да се преразпределят

Именно тази драма се оказа стряскащият сигнал и за САЩ, и за държавите от ЕС, които дотогава все още обсъждаха кой какви по-тежки или по-леки щети щял да понесе в печелившите си сделки с Русия вследствие на санкциите. И за кого националните интереси са по-важни от общото европейско решение как да се реагира срещу Путин.

Шведският външен министър Карл Билд е напълно прав в твърдението си, че в сегашната ситуация оръжейните сделки с Русия са недопустими. Лесно е същевременно за налагането на тежки икономически санкции да настояват най-много точно онези, които биха понесли най-малко щети от тях. Общата европейска позиция изисква внимателно да се разработят и механизми за солидарно преразпределяне на щетите, понесени вследствие на санкциите. А това няма да е никак лесна и проста работа.

Но усилието си струва. Наложително е ЕС да отправи към Москва единен и недвусмислен сигнал. Няма да е достойно за Съюза, ако той сам потвърди отправяния към него упрек, че е готов да пожертва ценностите си в името на добрите сделки.