Източник:  www.darikfinance.bg

Европейският кошмар се сбъдва - отново Америка срещу Русия. И този път залозите са наистина високи.

Русия се учи да живее в новата сурова атмосфера на въведените по инициатива на САЩ икономически санкции и политическата конфронтация с Америка. Изминаха почти пет месеца след смяната на режима в Киев, довели до нова епоха във външната политика и в международните отношения на Москва, и започнаха да се появяват приблизителните контури на новата стратегия за сигурност на Русия. На нея ѝ предстои дълъг път и тя може да окаже влияние върху световната сцена.

Главният смисъл на тази стратегия е, че Русия отвръща на действията на САЩ, които искат да я натикат в ъгъла, да я блокират и задържат. Кремъл не може да пренебрегне събитията в Украйна, която е изключително важна за руските интереси. Въоръженото въстание в Киев доведе на власт коалиция от ултранационалисти и прозападни политици. Това е най-лошото съчетание, което Москва би могла да си представи. Президентът Путин видя в него заплаха за международните позиции на Русия и вътрешния ѝ ред.

Но отговорът на това предизвикателство означава напълно реален и продължителен конфликт със САЩ. Словесната съпротива срещу глобалната хегемония на САЩ не е достатъчна. За разлика от Грузия през 2008 г. Украйна не е епизодичен случай, който може да бъде локализиран и поставен в скоби. По същество сегашната борба между САЩ и Русия е борба за нов световен ред.

В обозримо бъдеще Украйна ще остане главното поле на тази борба. Тактиката на Москва може да се променя, но не и нейните интереси. Главната цел е да не се допусне влизането на Украйна в НАТО и на американските военни в Украйна. Сред другите цели са съхранение на руската културна идентичност в украинския Юг и Изток, а също запазването на Крим в състава на Русия. В много далечна перспектива статутът на Крим ще стане символ за изхода на това съперничество.

В по-широк смисъл това съперничество е не толкова за Украйна, колкото за Европа и насоката на нейното движение. За разлика от първите години на Студената война, когато светът е обхванат от страх пред комунизма, сегашната ситуация в Украйна и конфликтът на САЩ с Русия може да предизвикат противоречия.

Като цяло западните европейци не виждат заплахи от страна на Русия. Освен тона те зависят от руските енергийни доставки и изнасят на руските пазари своята продукция.

Русия ще се стреми да спаси икономическите си отношения с Европа, доколкото това е възможно, опитвайки се да съхрани достъпа до европейските технологии и инвестиции. Тя също ще защитава с пълна сила износа на нефт и газ за европейските пазари. В тази насока Москва ще отделя основно внимание на Германия, Италия, Франция, Испания и някои по-малки страни - от Финландия до Австрия и Гърция. С тези държави тя има мащабни търговски връзки.

В най-идеалния вариант Русия би искала Европа да възвърне до известна степен стратегическата си независимост от САЩ. Путин се надява, че наказателната политика срещу него, осъществявана под ръководството на САЩ ще е най-вече в ущърб на търговските връзки на ЕС с Русия и ще доведе до трансатлантически разкол и разногласия между европейските страни.

Така или иначе руснаците вече почувстваха, че в обозримо бъдеще Брюксел ще следва Вашингтон, макар и на известно разстояние. Ето защо най-малко в близка перспектива Русия ще трябва да се съобразява с една по-враждебна Европа.

По-дългосрочните сметки на Путин са свързани с трайното превръщане на Германия във велика сила през XIX век и във фактически лидер на ЕС. Този процес след време може да превърне единният пазар в истински стратегически играч и да направи отношенията между Европа и САЩ по-равностойни.

Макар интересите на Москва и Берлин да се различават съществено, а засилването на Германия да не доведе до засилване на разбирателството с Русия, руско-германските връзки са все по-належащ приоритет за Кремъл.

Но това са плановете за бъдещето. В момента Русия се опитва да компенсира загубите в търговията със Запада и противопоставя на Европа и САЩ своята нова политика на сближаване с Азия. Увеличава се значението на Китай за Русия, доколкото това е единствената държава в света, която е невъзприемчива на задействаните от Вашингтон санкции. В същото време Русия се опасява, че може да стане прекалено зависима от гигантския си съсед и затова ще се старае да гради сътрудничество с други държани като Япония и Южна Корея. Но както в случая с Европа, отношенията на тези страни с Русия ще бъдат ограничавани от техните съюзи със САЩ.

Отчитайки принципния характер на конфликта със САЩ, Москва се стреми да заздравява отношенията си с незападните държави. Групата БРИКС, която обединява Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, е естествена формация в това отношение. Състоялата се наскоро среща на върха на БРИКС в Бразилия направи първата стъпка към създаването на международни финансови институции, неконтролирани от Вашингтон. Русия получава определена морална подкрепа от своите партньори и се стреми към подобряване на отношенията с други държави от Латинска Америка, Азия, Близкия изток и Африка. Но за да заздрави истински отношенията си с развиващите се пазари, Москва ще трябва съществено да разшири икономическите си отношения с тях, а това е много трудна задача. Тук ключова държава е Индия, следвана от икономиките от АСЕАН.

В политически план Русия вече се позиционира като страна, към която могат да се обръщат всички недоволни от световното господство на САЩ. Те по-специално следят какво може да си позволи Москва и какви загуби в крайна сметка ще понесе. Доколкото незападният свят, към който днес се е присъединила Русия, е твърде разнороден, Путин едва ми може да разчита на здрава солидарност. Но руско-китайският дует в Съвета за сигурност на ООН може да сплоти онези, които мечтаят за алтернатива на западното господство.

Естествено, Кремъл разбира, че най-сериозните потенциални заплахи за националната сигурност са вътре в страната. В речта си на заседанието на Съвета за сигурност Путин определи приоритетите на Кремъл в следния ред: подобряване на етническите отношения в голямата и разнообразна Русия; укрепване на конституционния ред и политическа стабилност в страната; устойчиво икономическо и социално развитие с особено внимание върху незащитените и уязвими региони на Руската федерация. Путин е убеден, че САЩ могат да се възползват от сериозните проблеми във всяка от тези области, за да отслабят суверенитета на Русия и да подкопаят нейната териториална цялост.

Всички това изисква засилване на държавния контрол върху положението вътре в страната, провеждането на нова политика на реиндустриализация, намаляване на зависимостта на Русия от Запада в някои области и внимателно преразпределение на ресурсите, а също и намирането на нови съюзници на властта в различните обществени групи. Необходимо е, освен това засилването на националното самосъзнание на елита и патриотичното възпитание на младото поколение руснаци. В определена степен натискът на Запада помага на Кремъл в тези направления.

Що се отнася до военната безопасност, според Путин основните заплахи за Русия идват от военната инфраструктура на НАТО, която приближава руските граници, от американската система за противоракетна отбрана, която според Москва е насочена към неутрализиране на руските сили за ядрено сдържане, а също от стратегическите неядрени системи, които могат с висока точност да нанасят удари срещу руските цели.

Сега единственото ефективно средство за задържане на на Запада са ядрените оръжия. Руската армия се нуждае от спешна модернизация. САЩ и НАТО отново станаха противници.

Това съперничество, което може да изглежда неравностойно и асиметрично, и най-вероятно ще бъде дълго и трудно. Санкциите няма да накарат Путин да отстъпи. Той също знае, че ако отстъпи, натискът върху него ще се засилва. Руският елит вероятно ще преживее големи промени, а заради засилващата се изолация, кадровите рокади стават неизбежни.

Но като цяло руският народ ще става все по-патриотичен, подложен на натиск отвън, особено ако Путин започне по-безкомпромисна борба с корупцията във властта и с произвола на чиновниците. Но ако Кремъл превърне страната в обсадена крепост и прибегне до масови репресии, той навярно ще загуби.

Засега е твърде рано да се правят прогнози как ще завърши противопоставянето между Русия и Запада. Залозите са много големи. Всяка отстъпка от страна на Путин ще доведе дотам, че той ще загуби властта си, а това ще доведе до значителни вълнения и безредици.

В същото време всяка сериозна отстъпка от страна на САЩ ще означава чувствително отслабване на глобалното влияние на Америка и последиците от това ще се отразят навсякъде – в Азия, Близкия изток и на други места. Колкото и да е парадоксално, предизвикателството срещу господстващата световна сила идва не от Китай, който бързо догонва САЩ, а от бившата съперница Русия. А когато двама се карат обикновено печели трети. Доскоро Пекин дори не можеше да се надява на такава услуга. Дмитрий Тренин, директор на московския център "Карнеги"/БГНЕС