Източник: Отдел „Анализи валутни пазари", Бул Тренд Трейдър

Обединеното кралство не трябва да се притеснява от "екзистенциалната заплаха за растежа си" поради исторически слабата си търговска позиция, заяви във вторник новият заместник- управител на АЦБ.

Бен Броудбент, който бе определен за заместник на Марк Карни по въпросите за паричната политика, заяви по време на бизнес аудиенция в Лондон, че солидната политическа рамка на страната и силния презокеански баланс намаляват заплахата от плащанията от другата страна на баланса.

Въпреки това неговата реч намекна, без да го изрази категорично, че управниците на АЦБ трябва да държат здраво юздите на бюджетния дефицит и инфлацията през идните години, за да предотвратят опасността от изтичане на капитали.

Заместник- управителя бе отговор на опасенията, включително тези, изразени от МВФ по- рано през седмицата, че британската икономика не е в състояние да плаща сметките си в международен план и че това ще действа като заплаха на икономическото възстановяване.

Г-н Броудбент заяви, че дефицитът по текущата сметка може да окаже влияние на растежа, но най- вече когато чужденци притежават повече активи на вътрешния пазар, а не когато у дома притежават повече чуждестранни активи.

Според МВФ Великобритания има малък дефицит по позицията си в чуждестранни активи, като от фонда се съгласиха, че това "не е повод за загриженост". Но за разлика от г-н Броудбент, фондът добави, че големият размер и потенциалната волатилност на основните активи и пасиви "са източник на външна уязвимост до степен, при която те могат да доведат до големи промени в нетната позиция".

Икономистите измерват дефицита по текущата сметка като изваждат стойността на вноса от тази на износа и след това добавят нетните парични потоци от хората във Великобритания към тези в чужбина и нетните приходи, реализирани от чуждестранните активи.

От 2007 позицията по текущата сметка на Великобритания постоянно е разочаровала властите, за разлика от ударените от кризата страни като Испания.

Търговската позиция остана слаба дори и след като паундът изгуби почти 25% от стойността си за времето между 2007 и 2009, което направи износа на страната по- евтин и увеличи цената на вноса. Това обезценяване, обаче, не успя в достатъчна степен да увеличи обема на износа и да намали вноса, за да изглади търговския дефицит и доведе до това от МВФ да изразят мнението, че паундът е надценен.

По материали на световни информационни източници.