Източник:  www.darikfinance.bg

Реджеп Тайип Ердоган, силната личност на Турция, има всички шансове да спечели президентските избори и да стане влиятелен държавен глава с амбиции да засили прерогативите на най-високия пост в държавата.

Ислямско-консервативният премиер, който ръководи правителството от 2003 г., никога не е крил, че иска да реформира сегашната парламентарна система в полупрезидентска и дори президентска.

Неговата проислямистка Партия на справедливостта и развитието поиска реформа на институциите с оглед въвеждане на президентски режим. Миналата година обаче тези усилия се провалиха, както и опитът за изработване на нова конституция.

Ако в неделя бъде избран за петгодишен мандат още на първия тур, каквито са прогнозите в социологическите анкети, 60-годишният Ердоган ще трябва да се съобразява с основния закон, приет при управлението на генералите след преврата през 1980 г.

"Ако бъде избран, лидерът на AKP възнамерява да даде предимство на тълкувание на конституцията от 1982 г., което оприличава страната на Франция след 1962 г. и променя съществуващия парламентарен режим с президентски. Такова развитие на събитията би довело до полупрезидентски режим", коментира френския политолог Жан Марку.

Конституцията сега дава на държавния глава предимно протоколни правомощия, но все пак му предоставя възможност да отхвърля приети от парламента закони, както и да обявява избори в национален мащаб и да свиква заседания на правителството.

Ердоган вече премоделира институциите на страната, опитвайки се да получи контрол върху съдебната система и медиите, а сега иска да се превърне в в абсолютен господар на Турция.

За да попречат на такова развитие на нещата, опозиционните партии лансираха общ кандидат – експертът по въпросите на исляма и привърженик на помирителния тон, 70-годишният Екмеледдин Ихсаноглу, който е защитник на парламентарната система и на независимостта на Върховния съд. Кюрдите, чиито гласове може да се окажат решаващи за Ердоган, водещ преговори от две години за политическо разрешаване на конфликта с това малцинство, също издигнаха свой кандидат – депутатът Селахаттин Демирташ.

В последната социологическа анкета на фирмата "Konda" Ердоган е начело с 55% от гласовете, Ихсаноглу има 38%, а Демирташ – 7,5%.

"Ясно е, че Ердоган иска да ликвидира парламентарната традиция. Той ще иска да я подкопае и да наложи конституция по своя воля", смята Серкан Демирташ от изданието"Хюриет дейли нюз". Според него обаче Конституционият съд, контролиран от съдии, които не са съгласни с тези проекти, ще продължи да е препятствие за постигането на еднолична власт от бившия премиер.

Всъщност Конституционният съд пресече неговия опит да сложи ръка на съдебната власт и обяви за незаконна забраната на YouTube и Twitter, които разпространиха компрометиращи Ердоган и негови близки пиратски записи, предизвиквайки през изминалата зима огромен корупционен скандал.

Макар популярността му да беше сериозно разклатена от обвиненията на значителна част от турците в авторитарно управление и "ислямистки забежки", Ердоган успя да преодолее кризата на доверие и спечели общинските избори през март.

За 12 години неговото правителство върна страната към икономически растеж утроявайки средните доходи, отвори достъпа до здравната система за бедните, реорганизира транспортната система и ограничи влиянието на военните в политическия живот на страната.

Ердоган е харизматичен лидер, който умее да се възползва от религиозните чувства на хората, и същевременно е презиран от светските среди и привържениците на гражданските свободи в Турция, но чука на вратата на Европейския съюз. "Религията също е един от козовете в ръцете на Ердоган. Никой от двамата му съперници не може да се мери с него в религиозен план и да бъде повече мюсюлманин от него", подчертава Кадир Гюрсел от в. "Милиет". /БГНЕС/