Източник: Отдел „Анализи валутни пазари", Бул Тренд Трейдър

Кризата в Украйна разпали древни подозрения относно присъствието на Русия на запад, както и не особено рационалните страсти за студена война и у двете страни. Западната политика се превърна в обикновена, първосигнална ескалация на санкции. Руският президент Владимир Путин изглежда също толкова лишен от идеи.

И двете страни се нуждаят от нещо по-активно, по-разчупено, което да адресира основния въпрос: как единството, просперитетът, сигурността и отвореността на Украйна към външния свят да бъдат комбинирани с това, което Русия настоява, че са нейните собствени интереси? Отговорът се крие не в силата, а в презряното изкуство на дипломацията: търпеливото търсене на изход, който дава на всички това, от което имат нужда.

Кризата има дълбоки корени. Но г-н Путин е пряко отговорен за настоящата бъркотия. Не беше необходимо той да анексира Крим или да разпалва пламъците на протеста в източна Украйна. Въпреки това той все още не е постигнал целта си: неутрална Украйна, която да взема под внимание желанията на Русия. Вместо това той създаде възмутена опозиция, която провали шансовете му да спечели световния респект, към който се стремеше.

Западната политика също не постигна блестящ успех. Надеждите, че Украйна ще се присъедини към западния проект като член на ЕС и НАТО се изпариха. Според някои водещи геополитически анализатори са необходими следните стъпки за справяне с кризата в Украйна, първо, да се вдъхне обратно живот в НАТО и да се осигури комфорт на източните му членове, които се страхуват, че са следващите в черния списък на Русия; второ, да се принуди г-н Путин чрез санкции да промени политиката си или може би да се насърчат приближените му да го изместят; и трето, Украйна да бъде превърната в стабилна, просперираща и обединена страна, каквато не е била до този момент.

Украинското приключение на г-н Путин го направи дори още по-популярен у дома, не само защото руснаците вярват, че в продължение на две десетилетия поведението на Запада е арогантно, натрапчиво и презрително спрямо законните интереси на Русия.

На лице са всички признаци, че той възнамерява да продължи да подкрепя бунтовниците с военна помощ. Но повечето руснаци не желаят той да стига по-далеч и да изпрати армия в Украйна. Някои влиятелни хора в Москва са притеснени за това как може да приключи всичко. Ако г-н Путин бъде притиснат в ъгъла, той няма просто да излезе оттам с вдигнати ръце. Нито пък има някаква причина да се смята, че наследникът му ще бъде по- добър.

Така че какво може да се направи? Може да започнем да мислим за това как искаме да приключат нещата: с една Украйна, която до голяма степен е в мир със съседите си. В обозримото бъдеще членството в НАТО е изключено от дневния ред. Крим ще си остане руски. Но първо трябва да се сключи примирие и да се прекратят бойните действия. След това има неща, които трябва да бъдат уредени чрез незабавно споразумение: взаимно изгодни търговски връзки между Украйна и нейните съседи, включително ЕС и Русия; да се направят основни усилия за стабилизирането на икономиката; да се дадат по- добри гаранции за зачитането на правата на рускоговорящото населени, които евентуално да включват известна децентрализация, която в същото време да запазва целостта на украинската държава; и не на последно място да се сложи край на външната намеса във вътрешните работи на Украйна.

По материали на световни информационни източници.