Лидерите на Европейския съюз поставиха едноседмичен ултиматум на Москва да промени курса си по отношение на украинския конфликт. В противен случай Руската федерация ще бъде изправена пред нови санкции, а до една седмица Еврокомисията трябва да представи предложения за засилване на санкциите, съобщи БНР.

Председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой обяви на пресконференция снощи, че налагането на санкциите ще зависи от развитието на конфликта в Украйна. Той е дал на официални представители на ЕС да изготвят предложения за новите санкции.

"По-нататъшните мерки зависят от развитието на ситуацията на място, така че ние ще правим оценки. Няма точни критерии, но трябва да ви уверя, че трябва да се действа бързо, като се има предвид ескалацията на напрежението и загубата на човешки живот през последните дни, а най-вероятно и през следващите", поясни Херман ван Ромпой.

Премиерът на Словакия Роберт Фицо определи европейските санкции  като безсмислени и контрапродуктивни и заплаши да наложи вето на допълнителни мерки. Чешкият премиер Бохуслав Соботка от своя страна заяви, че Евросъюзът трябва да преразгледа стратегията си по отношение на украинската криза. Той припомни, че общността вече е наложила санкции на Русия, но те не са довели до спиране на боевете в Източна Украйна. Соботка призова за намирането на решение с помощта на дипломацията.

Продължаване на ескалацията на кризата ще доведе до дългосрочно влошаване на отношенията между Европа и Русия, каза председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Спиралата на санкциите и контрасанкциите може да доведе до точка, от която няма връщане назад, и това няма да е в интерес на нито една от страните. Все още има време за политическо решение, подчерта Барозу, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Германският канцлер Ангела Меркел каза, че евентуални нови рестрикции ще надградят вече съществуващите мерки срещу Русия и ще засегнат най-вече финансовите услуги, въоръжаването и енергетиката. Меркел обаче беше категорична, че Европа не разглежда възможността за военни доставки за Украйна. Дипломатически източници поясняват, че каквито и да е доставки с военен характер могат да се правят единствено от отделни страни и нямат отношение към  Евросъюза.

Според френския  президент Франсоа Оланд изпращането на оръжие за Украйна би способствало за разрастване на конфликта.

Хуманитарното въздействие на украинската криза върху цивилното население не трябва да бъде използвано нито за военни, нито за граждански цели, се посочва в заключителната декларация на срещата на върха на ЕС, цитирана от ИТАР-ТАСС.

"Европейският съвет призовава всички страни незабавно да подкрепят и улеснят работата на международните хуманитарни организации в съответствие с международните норми и принципи. Хуманитарното въздействие на украинската криза върху цивилното население не трябва да бъде използвано нито за военни, нито за граждански цели", пише още приетия документ.

В него се казва още, че срещата на върха на ЕС призова всички донори на помощи, "включително Руската федерация, да подкрепят международните усилия на ООН при пълно съблюдаване на ролята на правителството на Украйна като главен администратор на помощите".

Преди това лидерите на ЕС одобриха кандидатурите за двата най-високи поста на общността по политически признак. Издигнатият от Европейската народна партия полски премиер Доналд Туск ще бъде председател на Европейския съвет през следващите пет години. Подкрепената от европейските социалисти италианка Федерика Могерини ще бъде върховен представител за външната политика на общността.