Източник:  www.darikfinance.bg

Плановете на Европейската комисия да създаде единен пазар, включващ Европа и САЩ, дълго време се развиваха далеч от прожекторите на общественото внимание. След обаче като станаха обществено достояние, в цяла Европа хората питат защо и кой ще има полза от тях?

Според Guardian те имат основателна причина за тези въпроси. Комисията твърди, че Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции трябва да включва механизъм, наречен "разрешаване на спорове между инвеститор и държава". В други търговски споразумения, в които е предвиден подобен механизъм, той позволява на големите корпорации да съдят правителствата пред частни арбитражни съдилища, съставени от корпоративни адвокати, като заобикалят истинските съдебни системи и пренебрегват волята на парламентите.

Този механизъм може да застраши всяко решение на държавата, било то в полза на гражданите, правата на работниците или околната среда. Той вече се използва от минни компании за съдебни дела срещу правителства, опитващи да ги държат извън защитените територии, от банки, борещи се срещу финансови регулации, от ядрени компании, оспорващи решения като това на Германия за отказ от ядрената енергия. След голяма политическа борба в ЕС беше прието налагането на едноцветни кутии за цигари. Но това решение може да бъде отменено от арбитражен съд. Цигарената компания Philip Morris в момента съди Австралия по същия механизъм.

Тъй като преговорите вече не могат да се пазят в тайна, Европейската комисия създаде стратегия, целяща да измами гражданите. Изтекъл вътрешен документ разкри, че "тайната комуникационна операция се координира в Брюксел".

Посланието е, че търговското споразумение ще "донесе растеж и работни места" и няма да "подкопае регулациите и съществуващите нива на защита в области като здравеопазване, сигурност и околна среда". Има само един проблем - това не е вярно.

От самото начало преговорите за трансатлантическо партньорство са движени от корпорациите и техните лобистки групи, които се хвалят, че могат да бъдат съавтори на споразумението. Комисията е имала осем срещи по въпроса с представители на гражданското общество и 119 с корпорациите и техните лобисти. За разлика от срещите с гражданското общество тези с корпорациите са провеждани при закрити врати.

Въпреки че Европейската комисия сега казва на обществото, че ще защитава "правото на държавата да регулира", не това е посланието, което са чули корпорациите. Стюарт Ейзенстат, съпредседател на Трансатлантическия бизнес съвет, беше попитан дали компаниите, чиито продукти са били забранени от регулаторите, ще могат да заведат дела.

Отговорът е "да". "Ако бъде заведено подобно дело и то завърши с успех, това би означавало, че забраняващата продукта страна ще трябва да плати компенсация на съответната индустрия или да разреши продукта", допълва лобистът.

Ще важи ли това и за европейската забрана на пилета, измити с хлор - противоречива практика, която е позволена в САЩ? "Възможно е", казва Ейзенстат.

Така могат да бъдат ефективно заобиколени и регулациите срещу генномодифицираните храни, правомощията за които бяха прехвърлени върху правителствата на отделните държави в Европейския съюз.

Това което Комисията и правителствата на страните членки на ЕС не успяват да обяснят, е защо изобщо е необходим международен арбитраж. Нима обикновените съдилища не "могат да са безпристрастни или им липсва независимост"?

Опитвайки се да защити споразумението, бившият британски министър без портфейл Кенет Кларк разкри нещо: "Защитата на инвеститорите е стандартна част от споразуменията за свободна търговия, тя е създадена да подкрепя бизнес инвестициите в страни, където правовата държава е най-малкото непредсказуема".

Но защо има такава точка в споразумението между ЕС и САЩ? Защо мерки, създадени да защитават корпоративни интереси в нестабилни държави, се използват в демократични страни с функциониращи съдебни системи? Може би защото функциониращите съдилища не са толкова удобни на корпорациите, колкото непрозрачния и несправедлив арбитраж на корпоративните адвокати.

Колкото до твърденията на Европейската комисия, че търговското споразумение ще създаде растеж и работни места, това също вероятно е невярно.

Барак Обама обеща, че споразумението за свободна търговия между САЩ и Южна Корея ще увеличи американския износ с 10 милиарда долара. Вместо това той намаля с 3.5 милиарда долара. Че ще създаде 70 000 нови работни места. В действителност 40 000 позиции бяха загубени.

Бил Клинтън обеща, че Северноамериканското споразумение за свободна търговия ще създаде 200 000 нови работни места само в САЩ, но в резултат на него бяха закрити 680 000 позиции. Очевидно е, че ползите са малки и илюзорни, а рисковете са много реални.