Източник:  www.darikfinance.bg

Владимир Путин ще продължи своята война в сянка, докато създаде квази сателити в източните райони на Украйна с право на вето върху бъдещето на страната, коментираха пред Bloomberg бивши и настоящи руски представители и съветници.

Дори и след като Путин и неговият колега украински Петро Порошенко се споразумяха за мерки за прекратяване на продължилите повече от пет месеца сражения, руският президент няма да приеме нищо по-малко от широка автономия за основно рускоговорящите региони на Донецк и Луганск. Автономия, която ще включва право на вето за решения от национално равнище, като присъединяването към НАТО.

Путин е готов да изчака до ноември, след като Украйна избере нов парламент и започне отоплителния сезон, за да гарантира, че целите му ще бъдат осъществени, заплашвайки със спиране на доставките на природен газ.

Според анализ на Анатол Левен, професор в университета "Джорджтаун", публикуван в The New York Times, напредъкът в конфликта в Източна Украйна е напълно предсказуем. Откакто започна бунтът с руска подкрепа преди пет месеца, беше явно, че Кремъл няма да позволи бунтовниците да бъдат смазани със сила.

Престижът на руския президент Владимир Путин е толкова дълбоко свързан с украинската му стратегия и с образа на руската сила, че да позволи украинска военна победа щеше да заплаши стабилността и дори съществуването на собствения му режим.

Както мнозина наблюдатели писаха от началото на този конфликт, никога не е имало шанс украинското правителство да постигне военна победа. Русия показа способност да изпраща там, където са необходими, слабо замаскирани сили, които да се сражават с украинската армия при нужда. За Запада окуражаването на Киев да търси военна победа, което изглежда правеха украинските власти, можеше да доведе само до неизбежно поражение. Ако бъдат потвърдени, предполагаемите украински ходове за споразумение с Москва за примирие с бунтовниците са логична стъпка.

Защото, дори ако Западът беше предоставил на Киев достатъчна военна помощ, която да даде реален шанс за сразяване на бунтовниците, това също така щеше да създаде реален шанс за пълномащабна руска инвазия. Подобна инвазия можеше да бъде спряна само чрез изпращането на западна армия, нещо, което просто не е възможно. Руска инвазия щеше да бъде катастрофа както за Украйна, така и за Русия и гибелно унижение за НАТО.

Твърдостта на руската позиция не идва само от сметките на Путин. Тя се дължи и на факта, че много обикновени руснаци, включително тези, които подкрепят Запада и са противници на Путин, смятат американската подкрепа за свалянето на демократично избрано, макар и корумпирано, правителство в Киев миналата зима за напълно възмутително и заплаха за жизнени руски интереси.

Популярността на Путин нарасна в резултат на становището му за Украйна и не показва признаци на спад. Както писа Томас Граъм от консултантската компания Kissinger Associates, Русия се тревожи много повече от Запада за случващото се в Украйна по причини, които са очевидни за всеки, изучавал поне 10 минути руска и украинска история.

В същото време Кремъл остава сравнително предпазлив, ако не беше така руската армия досега щеше да е в Харков или Одеса. Москва не направи нищо след смазването на проруските демонстратори в други части на Източна и Южна Украйна, включително убийството на над 40 души в Одеса и прие контрола на Киев в тези области.

Москва също така прие легитимността на избора на Петро Порошенко за президент, като се отказа от подкрепата си за бившия президент Виктор Янукович. Следователно трябва да се признае, че в стремежа си за де юре контрол над Крим и решителното неофициално влияние над Донбас Кремъл драстично ограничи амбициите си спрямо една година по-рано, когато Москва искаше да привлече цяла Украйна в доминиран от Русия съюз, и дори отстъпи спрямо първоначалната си реакция на бунта в Киев. Това дава възможност за политическо решение, което може единствено да включва специален автономен статут на Донбас в рамките на Украйна.

Западът трябва да се възползва от всички усилия за примирие, за да изработи и силно да подкрепи това решение и след това трябва да преговаря по конкретните условия с Киев и Москва. Правно и морално не може да има никакво възражение от Запада по този въпрос, това в крайна сметка е решението, което Западът използва за прекратяване на конфликти в много части на света. В друга бивша съветска територия Нагорни-Карабах Западът стигна по-далеч и предложи най-леката форма на конфедерация с Азербайджан. Това решение отговаря на историята и на реалността на място. Донбас фактически е област със собствена култура и традиции.

Да се раздели Донбас по този начин при запазване на принципа за териториалната цялост на Украйна би позволило на Запада да помогне за развитието и консолидирането на останалата част от страната без постоянни сътресения на изток. Това би открило възможност, макар и в дългосрочен план, за присъединяване на Украйна към ЕС и ако тогава хората на Донбас изберат да се отцепят и да изгубят ползите от членството в ЕС, добре, толкова по-лошо за тях.

Възражението срещу това решение е, че в краткосрочен план то ще даде на Донбас вето върху членството на Украйна в НАТО. Но тъй като Алиансът няма явно намерение да воюва в защита на Украйна, да ѝ предложи членство би било морално и геополитическо престъпление.

Изборът днес не е между обединена Украйна изцяло в западния лагер или Украйна, която е загубила част от територията си в полза на Русия. Както показаха военните развития в последно време, първият изход просто не може да се случи. Изборът е между Украйна с автономна област Донбас и реален шанс за развитие на демокрацията и икономиката на страната в западна посока или Украйна, която ще затъне в полузамразен конфликт, подкопаващ всичките ѝ надежди за напредък. Изходът от това бедствие е явен, ако западните правителства имат държавническите умения и смелост да го приемат.