Източник:  www.darikfinance.bg

Някога британските младежи започваха да изучават света в училище от своята улица и град - Лондон или Манчестър, Единбург или Кардиф, последвани от Англия, Уелс, Шотландия или Северна Ирландия, след това идваше Великобритания, Европа, Светът, Вселената... Те разбираха, че Великобритания и всичките ѝ изпитания и постижения – индустриалната революция, Империята, победата над нацистите, социалната държава, са толкова част от тяхното наследство, колкото и Шотландските хълмове или английският крикет. Те разбираха инстинктивно, че тези концентрични кръгове на идентичност са допълващи се, а не противопоставящи се.

Или поне така беше в миналото. След референдума за независимост на Шотландия на 18 септември един от тези слоеве, Великобритания, може да престане да съществува, най-малкото под формата, призната след Декрета за обединението отпреди три века. С наближаването на вота националистите в Шотландия настигнаха юнионистите в социологическите изследвания и дори излязоха напред. Все повече шотландци решават, че Великобритания, за чието изграждане и процъфтяване техните войници, държавници, философи и бизнесмени направиха толкова много, не насърчава шотландската им идентичност, а я задушава. Тази велика многонационална държава може да бъде погубена за един ден чрез референдум, на който ще участват само 7% от гражданите ѝ. Този резултат, който някога беше немислим, ще бъде лош за Шотландия и трагичен за останалата част от Великобритания.

Остатъкът от Великобритания ще бъде понижен във всички международни форуми. Защо някой трябва да обръща внимание на държава, която е нежелана от собствения ѝ народ? Тъй като Великобритания подкрепя като цяло свободната търговия и запазването на международния ред, това би било лошо за света. Статута ѝ на ядрена сила ще бъде поставен под съмнение – ядрените подводници на страната са базирани в шотландски залив и не могат да бъдат преместени. Освен това ще се увеличи вероятността Великобритания да напусне Европейския съюз, тъй като шотландците гледат с по-добро око на Европа, отколкото англичаните и е по-малко вероятно да гласуват за консерваторите, които обещават референдум за оставане в ЕС, ако спечелят парламентарните избори догодина. Перспективата за излизане на Великобритания от ЕС ще изплаши инвеститорите много повече от възможността за излизане на Шотландия от Великобритания, но двете събития изглеждат свързани.

Народът на Шотландия сам ще реши бъдещето на Великобритания и не е длъжен да се тревожи какво ще стане с държавата, която ще напусне. Но, може би не изненадващо, предвид издръжливостта и успеха на съюза, колкото и да е застрашен в момента, интересите на шотландците и тези на останалата част от Великобритания да съвпадат.

В центъра на кампанията на националистите е твърдението, че Шотландия щеше да бъде по-просперираща и равноправна страна, ако се развиваше самостоятелно. Тя е богата на петрол, казват националистите, но обеднява заради политиката на правителството в Уестминстър. Те обвиняват няколко поредни британски кабинета за почти всички беди, които сполетяха Шотландия - от упадъка на промишлеността до високите цени за изпращане на колети. Лидерът на шотландските националисти Алекс Салмънд е ярък в своите обвинения - лейбъристите и торите са си лика-прилика в пренебрежението си към Шотландия, казва той.

Но относителният икономически застой на Шотландия е резултат не от пренебрежението на юга, а от изместването на промишлеността и корабоплаването към Азия. Ако Уестминстър не е спрял всички вредни последици от глобализацията и технологиите, причината е, че това е невъзможно.

Националистите знаят това, поради което тихомълком ще продължат много от политиките на Уестминстър. Те обещават много малки промени като отмяната на "данък спалня", неотдавнашна мярка, предназначена да изгони хората от твърде големите социални домове. Да разкъсат страна заради толкова малки неприятности би било лудост.

Икономическата политика на националистите също има пропуски. Шотландия няма да бъде по-богата сама. Данъците, които ще потекат към нея от Северно море, едва ще компенсират допълнителните разходи за разточителната държава, която вече няма да бъде финансирана от Уестминстър. Миналата година публичните разходи на човек в Шотландия бяха по-високи с около 1300 паунда спрямо останалата част от Великобритания. Но приходите от петрол са непостоянни. Те донесоха на Шотландия 11.5 милиарда паунда през 2008-2009 г. и само 5.5 милиона паунда през 2012-2013 г. Ако една независима държава трябва да изглади тези вариации чрез създаването на петролен фонд, тя ще има по-малко пари за харчене. При всички случаи петролът постепенно се изчерпва. За да се запазят държавните разходи, след като горивото свърши, данъците ще трябва да се повишат. А кризата може да дойде много по-скоро. Чуждестранните инвеститори и големият бизнес, които обслужват главно английски клиенти, могат да се преместят на юг.

Уестминстър изключва възможността за валутен съюз и правилно предвид факта, че националистите предлагат разточително харчене, увеличаване на фискалните дефицити, а активите на шотландските банки са 12 пъти по-големи от икономиката на страната. Единственият начин шотландците да получат фискална и парична независимост в рамките на Великобритания е да се съгласят на толкова строг контрол, че независимостта би била безсмислена.

Националистите казват, че различията по някои въпроси, като общата валута, могат да бъдат разрешени приятелски и че няма да е в интерес на Великобритания да възприеме враждебно отношение към новия си северен съсед, най-вече защото Шотландия може да откаже да поеме своя дял от националния дълг. Те са твърде оптимистични. Ако Шотландия си отиде, останалата част от Великобритания ще бъде бясна както на шотландците, така и на своите собствени лидери.

Салмънд е в по-силна позиция, когато твърди, че ако Шотландия не напусне Великобритания, може да бъде извадена от ЕС против волята ѝ. Това впрочем е опасно, но ако стане независима, Шотландия ще размени възможността за излизане от ЕС със сигурно бъдеще като малка, уязвима страна, която ще трябва да мине по целия път на кандидатстването и присъединяването.

В крайна сметка референдумът ще се реши не от сметките за данъците и приходите от петрол, а от идентичността и властта. Идеята, че шотландците могат да моделират собствената си съдба както на референдума, така и след това е вълнуваща.

Но Шотландия вече контролира много от собствените си дела. Освен това, както политиците от всички течения в Уестминстър прибързано дадоха да се разбере, ако Шотландия гласува с "не", правителството скоро ще получи толкова много влияние, че практическата разлика между оставането в съюза и напускането му ще намалее. Това ще доведе и до вземане на власт от Уестминстър и разпределянето ѝ в други краища на Великобритания, което трябваше да се случи много отдавна.

Така че, ако останат, шотландците не просто ще спасят съюза, а ще го затвърдят, както го правеха 300 години. Защото Великобритания с всичките ѝ триумфи и особености принадлежи на шотландците точно толкова, колкото и на англичаните, въпреки че много от тях изглеждат готови да се отрекат от това славно, трудно спечелено наследство и да опростят идентичността си.

Въпреки всичкото напрежение и противопоставяне, а понякога именно заради тях, историята на съюза показва, че шотландците, уелсците, англичаните и северноирландците са по-силни, по-толерантни и с по-богато въображение, когато са заедно, отколкото ако бъдат разделени. /The Economist/