Източник:  www.darikfinance.bg

Германското разузнаване държи сериозно под око Турция. Сред множеството хипотетични причини за това има една сериозна опасност, налице са косвени доказателства, че бившият турски премиер и настоящ президент Реджеп Таип Ердоган иска да има на въоръжение собствен ядрен арсенал, пише Ханс Рюле в Die Welt.

Пример за разработената от Турция стратегия са действията на Иран, който разработва ядрено оръжие под прикритието на мирна ядрена програма. През последните години Анкара по ирански пример също развърна широкомащабна ядрена програма. Официалните доводи за това са бързо развиващата се икономика на страната и нуждата от повече електроенергия.

Така през 2011 г. Турция сключи с руската компания "Россатом" договор на стойност 15 млрд. долара за построяване на ядрена централа на брега на Средиземно море, само на 300 км. от курорта Анталия. Две години по-късно аналогичен договор, но този път за 17 млрд. долара, Турция сключи с японско-френски консорциум. Любопитното е, че и в двата договора Анкара отказва да фиксира доставката и извозването на отработеното ядрено гориво, тъй като щяла да реши този въпрос по-късно сама, пише Рюле.

Според журналиста не е сложно да се разгадае тайното намерение на Турция – ръководството в Анкара иска в негови ръце да останат тези елементи от ядрената програма, тъй като те са от особено голямо значение за държава, която иска да създаде ядрено оръжие. Турция по всяка вероятност няма да иска да се раздели и с плутониевите пръти за реакторите. Единственото обяснение за това е стремежът на Турция да създаде и плутониева бомба, смята Рюле. И допълва, че в употребяваните пръти има 90% радиоактивни отпадъци, 9% замърсен уран и 1% замърсен плутоний.

Според данни от специален информационен бюлетин на германското разузнаване Ердоган издал още през 2010 г. нареждане за създаване на мощности за обогатяване на уран. Според други данни Турция вече разполага с достатъчен брой центрофуги за тази дейност, които вероятно е получила от Пакистан.

Още едно косвено доказателство за целта на Турция идва от развитието на турската ракетна програма.

Още през 80-те години на миналия век Анкара разработи ракети с малък обсег на действие, но през декември 2011 г. Ердоган заповядва на турския военно-промишлен комплекс да бъдат създадени ракети с по-голям обсег на действие. И през 2012 г. Турция извърши пробни пускове на ракети с обсег 1500 км. През 2015 г. Анкара има амбиция обсегът да достигне 2 500 км. Рюле подчертава, че ракетната програма се явява още един признак за това, че в Турция е в ход програма за разработване на ядрено оръжие.

Част от американския ядрен арсенал от години се намира на територията на Турция, като неприкрита заплаха към Русия. На този фон плановете на Ердоган за собствени ракети с ядрени бойни глави звучат повече от плашещо. Изглежда той се готви за влошаване на отношенията със САЩ, а това може да означава излизане на Турция от НАТО.

Единствената причина за подобен политически обрат е пълна промяна на посоката на развитие на страната, която до този момент се стремеше да стане част от Европейския съюз и да бъде пример за ислямска демокрация.

Дали настоящият президент на Турция, замаян от неограничената си политическа власт в страната, не е решил да се обърне към ислямския свят и в контекста на наследството на Османската империя, да се стреми към създаване на съвременен халифат?