Източник:  www.darikfinance.bg

Руският президент Владимир Путин мечтаеше за силна Русия, която да влияе и да има контрол върху геополитическата обстановка, ако не в глобален то поне в регионален мащаб. През последните години той направи всичко възможно да осъществи тази мечта, с безкомпромисна политика спрямо бившите съветски републики, но най-вече с агресивна маркетингова стратегия за налагане на руските енергийни суровини на европейските пазари.

Преди да се разрази кризата в Украйна изглеждаше, че стратегията на Путин работи. Износът на газ и нефт за Европейския съюз достигна рекордни стойности. Цените на енергийните суровини бяха устойчиво високи, а забраната за износ на суров петрол от САЩ, превръщаше американската шистова революция в локален феномен с ограничени глобални последици.

Кризата в Украйна обаче напълно промени ситуацията. Путин се опита да бъде безкомпромисен, както срещу Грузия, но този път направи твърде голям губещ залог.

Европейските и американските санкции сринаха курса на рублата, спряха инвестициите и доведоха до бягство от капитали от Русия. Само за първото тримесечие на тази година, изтеглените от руската икономика средства са на стойност, колкото през цялата 2013 г.

Днес рублата се срина до исторически дъна, достигайки спрямо долара 40.0801 USD/RUB, a срещу еврото руската валута падна до 50.1822 EUR/RUB.

Това става, въпреки че цените на петрола се стабилизираха, заради прибиране на печалби от къси позиции, като сорт Брент с доставка през ноември се търгува за 92.58 долара за барел, поскъпвайки с 0.29%, но остава близо до 4-годишно дъно. Въпреки геополитичексото напрежение, свързано с кризата в Украйна и войната срещу Ислямска държава в Ирак, цената на черното злато упорито пада през последните месеци. Това е не е обичайно, тъй като очакванията за бъдещи рискове обикновено карат инвеститорите да търгуват петролните фючърси с премия.

Проблемите за Русия обаче започнаха много преди кризата в Украйна, която  беше само спусъка, но не и причината за тях.

Половината от руския износ и около 40% от федералния бюджет на Русия се формират от приходите от петрола и акциза върху суровината. В същото време над 70% от експорта на нефт е насочен към европейските пазари. Това прави Европа зависима от Русия, но и обратното.

Къде е роялата на САЩ тук? Въпреки забраната за износ на суров петрол, американския бизнес използва шистовата революция, за да засили експорта на петролни продукти на конкуренти цени. От 1.77 млн. барела на ден през 2009 г. износът на преработен петрол от САЩ нараства с 63% до 2.88 млн. барела през юли тази година.

На практика за потребителите няма значение какво ще изнася САЩ – петрол или петролни продукти. В резултат на бума на американския износ, търсенето на суровината намалява в глобален мащаб.

За Русия, която е под натиска на санкциите, свързани с кризата в Украйна, това е пагубна ситуация, тъй като рублата и инвестициите в руската икономика са тясно свързани с петролния бизнес.

Мечтата на Путин все повече се превръща в Мираж и единственият изход е Русия да се откъсне от зависимостта си от енергийните ресурси. В противен случай тя е обречена да претърпи икономически, а оттам и политически крах.