Източник:  www.darikfinance.bg

Мехмед Шимшек, министър на финансите на Турция, за WSJ Europe

Много развиващи се икономики растяха бързо през първото десетилетие на ХХI, превръщайки се от страни с ниски доходи в страни със средни. Но да направят следващата стъпка – да преминат в групата на страните с високи доходи – ще им бъде много по-трудно. По данни на Световната банка от 1960 г. до днес от 101 икономики само 13 са успели да направят това.

Задачата да се отскубнат от така наречения капан на средния доход се усложнява от световната финансова криза. Тя доведе до забавяне на световната икономика и намаляването на производителността на труда в страните със средни доходи, ограничавайки техните възможности за по-нататъшно подобряване на стандарта на живот.

Примерът на Турция е изключително поучителен. Нейният БВП на глава от населението нарасна от 3 492 долара през 2002 г. до 10 807 долара през 2013 г. Преминаването на страната в групата държави със средни доходи стана резултат от мащабните реформи и добре обмислената макроикономическа политика. Но задачата да се спаси от капана на средните доходи ще изисква от Турция сериозни усилия – ясна макроикономическа политика и структурни реформи. За това е нужна и благоприятна икономическа обстановка в света.

В Турция съществува план страната да попадне в групата на държавите с високи доходи по случай 100 г. от образуването на Турската република. Този план се нарича Визия 2023. Според този план през 2023 г. Турция ще увеличи своя БВП над два пъти до 2 трилиона долара, а износът си - над три пъти до 500 милиарда долара.

Най-важната задача – да се повиши качеството на работната сила. Страните с висок доход в по-голяма степен разчитат на висококвалифицираната работна сила. Именно тук Турция се нуждае от сериозен скок. Средният турски гражданин над 25 години е прекарал в училище само 7.6 години. Това е с цели 4 години по-малко, отколкото при средния жител на страните от ОИСР.

За да се преодолее разликата, Турция планира да увеличи продължителността на задължителното образование от 8 на 12 години, подобно на страните с високи доходи. Дете, което днес отива на училище, ще прекара средно 14 години в образователните институции. Населението на страната е много младо, средната възраст е 30 години и тази реформа бързо ще се отрази на качеството на човешкия капитал.

Турция достигна значителни успехи при увеличаването на достъпността на образованието и преодоляването на образователните разлики между момчетата и момичетата. Сега в страната на 100 ученика се падат по 102 ученички.

Но едно нещо е достъпът до образование, съвсем друго – неговото качество. Въпреки успехите през последните години, изпитните резултати от турските ученици по математика, четене и естествени науки са под средните показатели в ОИСР. За да подобри качеството на образованието, разходите за него се превърнаха в главна статия на турския бюджет. Днес те се равняват на една четвърт от данъчните постъпления. Благодарение на тези пари през последните 12 години Турция увеличи учителския щат с почти 0.5 милиона души, по-широко се използват новите технологии в образованието, от широколентов интернет и умни дъски в класовете, до безплатни таблети за учениците.

Втората област, в която трябва да се отбележи напредък е трудовата мобилност и участието в пазара на труда. Очевидно, че образователната реформа е тясно свързана с тази задача. Образованието е най-важният фактор за увеличаването на броя на жените сред работещото население в Турция. Като цяло нивото на заетост на жените през 2013 е малко над 30%, но за жените с висше образование той достига 70%. За едно десетилетие броят на жените на пазара на труда нарасна с 3 милиона или с 8%.

Третата група мерки е свързана с технологичния напредък. През 2012 г. производителността на труда в Турция беше едва 40% от тази в САЩ. Необходими са реформи и инвестиции, насочени към увеличаването на производителността с помощта на новите технологии.

За целта правителството засили подкрепата за научните изследвания и внедряването на нови разработки, включително с помощта на данъчни облекчения. От 2002 г. до 2012 разходите за наука и внедряването на разработки нараснаха с почти 1% от БВП. Броят на патентните молби за този период нарасна 6 пъти, молбите за регистрация на марка – 3 пъти, на изобретенията в индустрията – 2 пъти. Целта е да се увеличат разходите за наука и внедряване на разработки до 1.8% от БВП през 2018 г. и до 3% от БВП през 2023 г.

В резултат на това ще нарасне дела на стоките с висока добавена стойност в производството и износа. Благодарение на реформите от последните 10 години мястото на Турция в международните индекси - Doing Business, индекса на глобална конкурентоспособност на СИФ и индекса на човешко развитие на ООН – значително се подобри.

Започвайки да развива основните елементи на своята икономика през 2002 г., Турция подготви почвата за прогреса, чийто резултати видяхме през последните 10 години. А след старта на втората вълна реформи страната е на път да влезе в клуба на развитите икономики през 2023 г.