Източник:  www.darikfinance.bg

Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции представляват няколко търговски споразумения, които в по-голямата си част се сключват тайно между Европейския съюз и САЩ.

Споразумението има за цел да премахне част от бариерите пред търговията и големия бизнес като законите за безопасност на храните, за защита на околната среда, банковите регулации и суверенитета на отделните държави. Това е "удар върху обществата в Европа и в Америка чрез транснационалните корпорации", както казва Джон Хилари, изпълнителен директор на неправителствената организация War On Want.

Преди преговорите да започнат миналия февруари, процесът се водеше тайно и недемократично. Тази тайнственост продължава и сега, почти цялата информация за споразумението идва от изтекли документи и искания по законите за свобода на информацията. Скритият характер на преговорите обаче може да се окаже най-малкият ни проблем.

Да започнем от публичните услуги. Една от основните цели на споразумението е да отвори за американските компании общественото здраве, образованието и услугите във водния сектор в Европа. Това може на практика да бъде приватизация на публичните услуги в Европа.

Европейската комисия твърди, че обществените услуги няма да бъдат част от споразумението. Но според Huffington Post британският министър на търговията е признал, че разговорите за синхронизиране на регулациите за публичните услуги все още не са приключили.

"Регулаторната конвергенция" на споразумението има за цел да уеднакви стандартите на ЕС за безопасност на храните и околната среда с тези на САЩ. Американските правила обаче не са толкова строги, а 70% от произвежданите хранителни продукти, продавани в САЩ, съдържат генномодифицирани организми. За сравнение ЕС на практика не позволява продажбата на храни с ГМО. В САЩ правилата за употреба на пестициди също не са така строги. Позволено е прилагането на хормони на растежа, нещо, което е забранено в Европа поради връзката на тези хормони с рака при хората. Отношението към животните в САЩ е меко казано ужасно. Те не са третирани като живи същества, а като стока за конвейер, което рязко контрастира с правилата за свободни кокошки и хуманно животновъдство в Европа. Американските фермери неведнъж опитаха да вдигнат тези ограничения с помощта на Световната търговска организация и вероятно ще опитат да го направят и чрез споразумението. А благодарение на по-слабите регулации, цените на храните в САЩ са по-ниски. Така американските продукти могат да залеят европейския пазар, въпреки субсидиите за земеделие и животновъдство в ЕС.

Същото се отнася и за околната среда. Европейските правила REACH са много по-строги за потенциално токсичните вещества. В Европа една компания трябва да докаже, че дадено вещество е безопасно, преди то да влезе в употреба. В САЩ важи точно обратното: всяко вещество може да бъде използвано, докато се докаже, че то не е безопасно. Например ЕС забранява използването на 1200 вещества в козметиката, а в Америка тези вещества са само 12.

Под влиянието на Лондонското сити Великобритания иска облекчаване на американските банкови регулации, които са по-строги от европейските. Те влязоха в сила след финансовата криза и имат за цел пряко да ограничат правомощията на банкерите и да се избегне нова такава криза. Трансатлантическото партньорство обаче цели да облекчи регулациите в банковия сектор и от двете страни на Атлантика.

Спомняте ли си АСТА? Мнозинството в Европейския парламент го отхвърли през 2012 г. след масови протести срещу налагането на американските правила за защита на интелектуалната собственост. На тях се гледаше като на атака срещу правото на личен живот. Смята се, че Трансатлантическото партньорство може да върне основните елементи от АСТА, което ще докаже, че ако демократичният подход не подейства, винаги има задна вратичка. Облекчението на законите за неприкосновеността на данните и ограничението на публичния достъп до информация за клиничните тестове на фармацевтичните компании също са заложени на карта.

ЕС призна, че Трансатлантическото партньорство вероятно ще причини безработица, тъй като регулациите на пазара на труда ще се уеднаквят с тези на САЩ, където стандартите за безопасност и правата на синдикатите са занижени. Дори се обсъжда създаването на европейски фонд за компенсация на очакваната безработица.

Примерите за подобни двустранни търговски споразумения от цял свят подкрепят тезата за загуба на работни места. Северноамериканското споразумение за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико предизвика загубата на 1 милион работни места в САЩ в рамките на 12 години, вместо обещаните стотици хиляди нови.

Най-голямата заплаха на Трансатлантическото партньорство за обществото е ударът срещу демокрацията. Една от основните цели е въвеждането на Споразумения за уреждане на спорове между държавата и инвеститора /Investor-State Dispute Settlements (ISDS)/, които позволяват на компаниите да съдят държавата, ако политиката ѝ предизвика пропуснати ползи за компаниите. На практика това означава, че корпорациите ще могат да диктуват политиката на демократично избраните правителства.

Тези споразумения вече важат за други двустранни търговски договори по света и са довели до различни форми на несправедливост. В Германия например шведската енергийна компания Vattenfall съди германското правителство за милиарди долари заради решение за преустановяване на работата на атомните електроцентрали малко след бедствието във Фукушима. Тук виждаме как една политика, въведена от демократично избрано правителство, е заплашена от енергиен холдинг, заради потенциални пропуснати печалби.

В момента има около 500 подобни дела на бизнеса срещу държави по целия свят. Всички те се водят преди арбитражните съдилища на корпоративните адвокати, назначени по специални правила. Според Джон Хилари от организацията War On Want това е "произволно правосъдие" с "пряк интерес за отсъждане в полза на бизнеса". /The Guardian/