Какво би се случило, ако газовите достави от Русия бъдат прекъснати през зимата? Ще има ли достатъчно енергия за нуждите на домакинствата и предприятията? Какво могат да направят Европейският съюз и страните-членки? Отговорите на тези важни въпроси дава докладът на Европейската комисия (ЕК) за за устойчивостта на европейската газова система след направените стрес-тестове на енергийните пазари на 38 европейски държави, включващи държавите-членки на ЕС и десет съседни страни, съобщи пресцентърът на ЕК.

Категоричният отговор от доклада е: Газовите доставки за домакинства и предприятия ще бъдат по-сигурни, ако страните-членки си сътрудничат и позволят на пазарните механизми да действат, колкото се може по-дълго. Държавната намеса трябва да е внимателно подготвена и съобразена с регионалните особености и да се използва, само ако е необходимо.

Руско-Украинският газов спор за пореден път след 2009 г. излага на риск газовите доставки за Европейския съюз. С наближаването на зимата, ЕК искаше да разполага с ясна картина за най-сериозните проблеми, които биха възникнали и как те биха могли да бъдат облекчени, каза на пресконференция в Брюксел еврокомисарят по енергетикат Гюнтер Йотингер.

Продължително нарушаване на газовите доставки ще има значително въздействие върху ЕС, като най-засегнати ще са държавите-членки от Източна Европа. България е сред тях, както и Бившата югославска република Македония, Босна и Херцеговина и Сърбия, тъй като те получават суровината единствено през територията на Украйна. Тези държави ще бъдат лишени от поне 60% от необходимото им количество газ, което означава, че дори домакинствата могат да останат на студено.

Сериозно заплашени са и съседните на Русия държави - Финландия, Естония, Латвия и Литва. Останалите държави имат възможност да получават суровината от алтернативни доставчици. 

Ако страните работят съвместно, вместо да приемат само национални мерки, по-малко потребители на газ ще бъдат засегнати от прекъсването на газовите доставки. При този сценарий нито едно домакинство не би било засегнато", подчерта Йотингер.

От доклада става ясно, че неизпълнението на намеренията за изграждане на газови връзки между отделните държави, които могат да помогнат в случай на криза, също е предпоставка за газова криза. Посочени са и конкретните планираните връзки на България с Гърция, Сърбия и Румъния, както и на връзките мeжду Румъния и Молдова и между Унгария и Словакия.

Нашата страна е дадена и за пример в заключителната част на доклада. България и Гърция са договорили обмен на природен газ и електричество като варианти за стабилизиране на енергийните системи в случай на прекъсване на газовите доставки. Това партньорство обаче трябва да бъде много по-широко, препоръчват от ЕК.

В заключение Гюнтер Йотингер посочи, че газовата група на ЕС внимателно ще следи газовите доставки и през зимния сезон, като реално ситуацията се следи още от март. „През следващата седмица ще има нов кръг от преговори между Украйна и Русия, инициирани от ЕС. Разговорите ще бъдат проведени в Брюксел", допълни еврокомисарят. Той се надява, че тристранният диалог ще доведе до решение на кризата.

Днес ЕС внася 53% от енергията, които консумира. Енергийната зависимост е свързана със суров петрол (почти 90%), природен газ (66%), и в по-малка степен с твърди горива (42%) и ядрена енергия (40%) Около половината от потребяваната енергия в ЕС се използва за отопление на помещения и вода.

Докладът за резултатите от проведените стрес тестове е първата конкретна стъпка по отношение на краткосрочните мерки в областта на енергийната сигурност и е резултат от приетата от ЕК през май 2013 г. Стратегия за Европейска енергийна сигурност. Конкретните препоръки от доклада ще съпътстват мерките, предвидени в стратегията, за подобряване на сигурността на газовите доставки за ЕС: завършване на вътрешния енергиен пазар, повишаване на енергийната ефективност, диверсификация на външните доставчици и използването на местни ресурси.