Източник:  www.darikfinance.bg

Комбинираното затягане на паричните политики в САЩ и Китай доведе до рязко намаляване на капиталовите излишъци в глобален мащаб. Парите започнаха да поскъпват спрямо другите активи, предизвиквайки дефлационни вълни, а ликвидността, която досега подхранваше възхода на фондовите индекси пресъхва.

Както изглежда затягането на кранчето в двете парични суперсили се оказа твърде много за крехката световна икономика, която остава на ръба на стагнацията, пише The Telegraph.

Последното проучване на Bank of America сред инвеститорите показва, че те вече не вярват, че Европейската централна банка ще пусне печатницата за пари и ще започне обратно изкупуване на облигации.

Пазарите се оказаха жертва на мисълта, че след пет и половина години на растеж, партито внезапно е свършило. Това е главната причина, поради която цената на петрола сорт Брент се срина с 25% от юни насам. Тази тревожна мисъл предизвика и резкия спад на доходността на американските държавни облигации с 10-годишен падеж до 1.96%.

Ще разберем съвсем скоро дали ставащото не е повторение на събитията от 1937 г., когато спирането на държавните стимули, въведени след Голямата депресия, предизвика нова глобална криза.

Ако е така, последствията ще бъдат страшни за страните като Франция, Италия, Испания, Холандия, Португалия, Гърция и България, които вече отчитат дефлация. Колкото по-големи са техните дългове като съотношение спрямо размера на икономиките им, толкова по-тежки ще са щетите.

По всичко изглежда, че световната икономика е била толкова сериозно повредена от финансовата криза през 2008 г. и последвалата рецесия, че не може да работи нормално без перманентни стимули.

На този фон, въпреки дългата поредица от добри икономически новини от САЩ, политиците във Фед търсят всякакви оправдания да отложат повишаването на лихвените нива. А вече има спекулации и за четвърти кръг на количествени улеснения.

Някаква надежда дава срива на цените на петрола. По принцип поевтиняване на суровината с 10 долара повдига глобалната икономика с 0.3%.

Но настоящият спад на цените на петрола сочи към съвсем друга история, защото целият индустриален свят се намира на крачка от дефлационен капан. Така поевтинявано на нефта намалява инфлационните очаквания и може да доведе до срив на планираните инвестиции в глобален мащаб.

Нещо повече светът е рекордно задлъжнял. От Morgan Stanley изчисляват, че брутната глобална задлъжнялост се е повишила от 105 на 150 трилиона долара от 2007 г. насам или 275% от БВП на богатите и 175% от БВП на развиващите се икономики. От Банката за международни разплащания предупреждават, че в тази ситуация и най-малката загуба на ликвидност може да има "ужасни" последствия.