Източник:  www.darikfinance.bg

На 11 октомври жителите на пет български града: София, Пловдив, Варна, Добрич и Шумен, участваха в Европейския ден за протест срещу подготвяното Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ. Като се изключи активността на няколко зелени неправителствени организации, в българското общество до момента няма активна дискусия по това споразумение.

Идеята за търговско споразумение между Европа и САЩ се споменава още през 90-те години на миналия век. През 2011 г. ЕС и САЩ създадоха работна група от правителствени експерти, която да набележи насоките за евентуално споразумение в областта на търговията и инвестициите между двете икономически сили. През юни 2013 г. американският президент Обама, заедно с председателя на Европейската комисия Барозу и председателя на Европейския съвет Ван Ромпой, обявиха, че започват преговори по споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции /Transatlantic Trade and Investment Partnership – TTIP/.

Най-общо споразумението цели да се премахнат пречките през търговията в редица икономически сектори, за да се увеличи търговският обмен на стоки и услуги между ЕС и САЩ. Преговорите вече обхващат конкретни предложения за редица области на икономиката, включително промишлеността, услугите и селското стопанство. Освен това бъдещото споразумение ще съдържа и клаузи за защита на чуждите инвеститори, например срещу национализация на техния бизнес или срещу забрана на продукти и услуги, произвеждани от тях, без насрещна компенсация.

Основната цел на премахването на бариерите пред търговията е да се даде тласък на икономическия растеж, което пък ще допринесе за създаването на работни места и за постигането на по-ниски цени за крайните потребители. До момента има няколко изследвания, които ефектите от подобно споразумение. Проучване, проведено от Центъра за изследвания в областта на икономическата политика (CEPR) изчислява, че споразумението ще донесе ползи на Европейския съюз в размер на 119 млрд. евро годишно, а на САЩ – 95 млрд. евро годишно. Очаква се износът на всички сектори в икономиката да нарасне и по този начин да спомогне и за създаването на нови работни места. Това ще се отрази и на износа на ЕС за други държави в резултат на по-голямото търсене на суровини, компоненти и материали. Друго изследване показва, че може да се очаква сериозен ръст на търговията и при значителна либерализация на търговския обмен доходът на човек от населението в ЕС би нараснал със средно 5%.

Първоначалният план е търговското споразумение да се подпише в рамките на две години от началото на преговорите, но скептицизмът, че това няма как да стане толкова бързо, расте. Все пак преговарящите се надяват преговорите да приключат в рамките на няколко години. От страна на ЕС преговорите се водят от ЕК, представлявана от европейския комисар по търговията Карл де Гухт. Комисията води преговорите на базата на насоки, съгласувани със Съвета на Европа, в който са представени правителствата на всички държави членки на ЕС. Водещата роля в преговорите е на службата за търговия към ЕК, а основният преговарящ от страна на САЩ е търговският представител на Съединените щати.

До момента са проведени седем кръга преговори, като се публикува информация само за темите, по които се преговоря, но не и за конкретните предложения на страните и постигнатите договорки. Все пак миналата седмица ЕК публикува директивите, въз основа на които ЕС преговаря със САЩ. В документа няма конкретни числа и детайли за промените, които ще се правят, но ясно е показано, че целта е улесняване на търговията през океана чрез достъп до пазарите, законодателни промени и правила за търговия. Допълнително, документът оборва някои от притесненията във връзка със защитата на околната среда и природните ресурси, безопасността на труда, законодателството и въведените стандарти.

Седемте кръга преговори се провеждат в САЩ и в Белгия и обхващат въпроси за регулирането както на хоризонтално ниво (пречки през търговията и съгласуване на законодателствата), така и на вертикално (секторно) ниво; намаляване на митата за вносни стоки; позволяването на фирми и от двете страни на океана да кандидатстват за обществени поръчки; мерки, подсигуряващи свободна и честна конкуренция между фирмите; съблюдаване на трудовите права на хората и защита на околната среда; мерки за улесняване на вноса и износа (например, по-лесен достъп до информация за регулациите на митниците и по-ясни митнически процедури); влиянието на споразумението върху търговията със земеделски стоки (включително говеждо и вино); разликите между цената на енергията и регулациите върху вредните емисии в ЕС и САЩ; отражението на споразумението върху здравните аспекти (например, цените на лекарства и реимбурсацията); правото на интелектуална собственост; търговията с услуги, финанси и електронната търговия; развитието и инвестициите в секторите на текстила, химическата индустрия, фармацията, козметиката, медицинската апаратура, автомобилите, ИТ, инженерството и пестицидите.

След последния, седми, кръг от преговорите, който се проведе в Чеви Чейз, Мериленд в периода 29 септември – 3 октомври 2014 г., договарящите отново изтъкнаха, че защитата на околната среда, здравето и сигурността няма да са заплашени нито в ЕС, нито в САЩ. Следващият кръг на преговорите още не е насрочен, но вероятно ще е през 2015 г. /Зорница Славова, Институт за пазарна икономика/