Източник:  www.darikfinance.bg

След продължили 12 часа дебати сръбският парламент гласува преразглеждане на бюджета. Намаляват се заплатите в държавния сектор и пенсиите над 25 000 динара /210 евро/. Мерките влизат в сила на 1 ноември.

Премиерът Александър Вучич посочи, че страната има макроикономическа стабилност, а въпросните мерки за фискална консолидация целят да се предотврати фалит до 2017 г.

Председателят на парламентарната група на опозиционната Демократическа партия Борислав Стефанович предупреди, че решението за намаляване на заплатите е в нарушение на Конституция и затова властите трябва да връщат пари на пенсионерите, както беше направено през 2001 г. при управлението на Слободан Милошевич.

Стотици хиляди държавни служители и около 670 хиляди пенсионери вече получават от октомври по-малко пари. Без още по-драстични икономии обаче парите в държавната хазна ще стигнат само за няколко месеца.

Подобно на Гърция, в Сърбия години наред разходите на държавата надвишаваха приходите с 15 до 20 на сто. Между Гърция и Сърбия има и други прилики: държавният апарат е силно раздут, стотици държавни предприятия са безнадеждно неконкурентоспособни, икономиката е в стагнация, инвестициите намаляват, а бюрокрацията са разраства все повече.

Откакто на власт дойде национал-популистката Сръбска прогресивна партия, премиерът Александър Вучич не спира да говори за реформи. Едва през септември обаче бе взето решение за първи мерки за икономии.

Сърбия е бедна страна. Около 60% от пенсионерите получават месечно до 210 евро. Тези хора са пощадени от съкращенията, тъй като пенсиите им се смятат за твърде ниски. Пенсиите до 256 евро обаче бяха намалени с 3%. А тези над 340 евро, с 9 на сто. Държавните чиновници със заплати над 210 евро вече получават с една десета по-малко, а доходите над 840 евро бяха понижени с 20%.

Тези мерки обаче имат силен негативен ефект върху зависимото от заплатите и работните места в публичния сектор население и свиват потреблението, нанасяйки удар върху икономическото развитие на страната.

Сръбското министерство на финансите изчислява бюджетния дефицит за 2014 година на над 8 процента, един от най-високите дефицити в цяла Европа. Държавните задължения, които през 2007 година възлизаха на 30 на сто от БВП, тази година вероятно ще достигнат 70%.

Парите в държавната хазна ще стигнат само до април 2015 година. МВФ от своя страна настоява за по-нататъшни непопулярни реформи и мерки за икономии.

Държавата поддържа на изкуствено дишане 584 фактически фалирали държавни предприятия, годишните субсидии за които възлизат на 600 милиона евро. А 30% от бюджета поглъщат разходите за растящия брой пенсионери - през тази година броят той достигна 1.7 милиона души и за първи път надхвърли броя на данъкоплатците.

Близо половината от трудещите се в Сърбия са държавни служители. А като такива те печелят с около 40 процента повече от хората, които не са на държавна служба. Бившият финансов министър Лазар Кръстич, който в средата на юли подаде оставка в знак на протест срещу мудните реформи. Той пресметна, че бюджетът ще се стабилизира в рамките на две години ако бъдат уволнени поне 160 000 държавни служители.

В последния доклад на икономически форум в Давос за международната конкурентоспособност Сърбия е на 94 място сред 144 изследвани държави и се намира далеч зад всички други балкански страни с изключение на Албания.