Източник:  www.darikfinance.bg

Америка беше страна, която градеше за бъдещето. Понякога правителството градеше директно – държавни проекти от канала Ери до Междущатската магистрална система бяха гръбнакът на икономическия растеж.

Понякога то предоставяше стимули на частния сектор като субсидии за земя за строежа на железопътни линии. И в двата случая имаше широка подкрепа за харчене, което прави хората по-богати. Но днес държавата просто няма да инвестира, дори когато необходимостта е явна и моментът не може да е по-подходящ. И не казвайте, че проблемът е "политическа дисфункция" или други двусмислени фрази, размиващи вината. Неспособността да се инвестира не е отражение на нещо нередно с "Вашингтон", тя отразява разрушителната идеология, завладяла Републиканската партия.

Малко история – изминаха над седем години, откакто балонът на недвижимите имоти се спука. Последва прилив на спестявания, защото депозитите нямаха алтернатива. Заемите за купуване на жилища леко се възстановиха, но остават ограничени. Корпорациите извличат огромни печалби, но се колебаят да инвестират заради слабото търсене на потребителите, така че трупат пари или изкупуват собствените си акции. Банките държат близо 2.7 трилиона долара в парични резерви, средства които могат да раздават като кредити, но вместо това остават замразени.

И несъответствието между спестяванията и желанието за инвестиране спира икономиката. Хората забравят един от основните принципи на пазара – похарченото от един е доход за друг, така че ако някой се опита да харчи по-малко, в същото време доходите на някой друг намаляват.

Има явен политически отговор на това положение – държавни инвестиции. Налице е огромна необходимост от нова инфраструктура, особено за вода и транспорт, и федералните власти могат да вземат изключително евтини кредити. Впрочем лихвените проценти по защитените от инфлация ценни книжа бяха негативни през последните години, а в момента са само 0.4%. Така че заемането на пари за строеж на пътища, ремонт на канализация и др. изглежда разумно. Но в действителност се случва точно обратното. След кратко повишаване след влизането в сила на програмата на Обама за стимулиране на икономиката, държавните разходи за строеж намаляха. Защо?

Голяма част от спада на държавните инвестиции отразява фискалните проблеми на държавата и на местните власти, които извършват голяма част от публичните инвестиции. Тези власти по закон трябва да балансират бюджетите си, но приходите им намаляха, а някои разходи се увеличиха в депресираната икономика. Поради това те отмениха или отложиха голяма част от строежите, за да пестят пари.

Но това не трябваше да става. Федералните власти лесно можеха да предоставят помощ на щатите, за да им помогнат да харчат, впрочем законопроектът за програмата за стимулиране включваше такава помощ, която беше една от основните причини за краткото повишаване на държавните инвестиции.

Но след като Републиканската партия пое контрол върху Камарата на представителите, всички шансове за повече пари за инфраструктура се изпариха. /Пол Кругман, Нобелов лауреат за икономика в The New York Times/