Източник:  www.darikfinance.bg

Глобалната икономика е като пътнически самолет, тя се нуждае от всичките си двигатели, за да лети над облаците и бурите. За съжаление, само един от четирите двигателя функционира правилно - този на САЩ и техният близък братовчед Обединеното кралство.

Вторият двигател - еврозоната, сега е в застой след рестартиране. Всъщност Европа е на крачка от дефлационен шок и нов пристъп на рецесия. По същия начин, третият двигател - Япония, е на път да изчерпа горивото си след година на фискални и парични стимули.

А развиващите се пазари - четвъртият двигател, се забавят рязко след десетилетие на възход, подкрепен от бърз китайски растеж, нулеви лихвени проценти и количествени улеснения в САЩ, както и суперцикълът на акциите.

Сега въпросът е дали и колко дълго глобалната икономика може да остане във въздуха с един двигател?

Слабостта на останалата част от света предполага силен долар, което неизменно отслабва темпа на икономически растеж в САЩ. Колкото по-дълбоко е забавянето в други страни, и колкото по-високо се издига долара, толкова по-малко САЩ ще бъдат в състояние да се движат напред, дори и вътрешното търсене да изглежда стабилно.

Падащите цени на петрола могат да дават по-евтина енергия на производителите и домакинствата, но удрят износителите на петролни продукти.

И докато поевтиняването на суровината в САЩ се дължи на добива от шистови находища, в останалата част на света то е резултат от по-слабото търсене.

Освен това постоянно ниските цени на петрола предизвикват спад на инвестициите в нови мощности, ерозирайки търсенето в световен мащаб.

Междувременно, нестабилността на пазарите нараства. Инвеститорите се радват на лошите икономически новини, очаквайки мерки за количествени улеснения. Но твърде много лоши новини, въобще не са добри за пазарите, движени от спекулативна инерция.

Освен това Федералният резерв вече спря количествените улеснения и демонстрира готовност да започне повишаване на основните лихвени проценти по-рано от очакваното. Ако Фед не отложи този ход, докато глобалната икономическа обстановка се проясни, то рискува нова криза.

Точно това обаче ще се случи и ако Републиканската партия получи пълен контрол върху Конгреса на САЩ след междинните избори през ноември, възобновявайки данъчните войни, които доведоха правителството във Вашингтон до прага на фалита през миналата година.

Големите развиващи се икономики също имат проблеми. От петте страни в БРИКС - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, три са близо до рецесия. Само Индия запазва темповете си на растеж. А Китай е в разгара на структурно забавяне, което вероятно ще доведе темпа му на икономически растеж до 5% в следващите две години от над 7% сега.

В същото време много от по-важните реформи за ребалансиране се отлагат, докато президентът Си Цзинпин консолидира властта си.

Рискът от нова глобална катастрофа беше нисък досега, защото намаляването на задлъжнялостта в повечето развити икономики протече бързо. Последствията от фискалните ограничения не бяха големи и се компенсираха от хлабавите парични политики. А поскъпването на активите увеличи глобалното богатство. Освен това, много от развиващите се икономики продължават да растат бързо, провеждайки необходимите структурни реформи.

Но сериозните предизвикателства тепърва предстоят. Частните и държавните дългове в развитите икономики са все още високи и дори отново се покачват, най-вече в еврозоната и Япония. Растящото неравенство при преразпределението на доходите пък потиска потреблението и ситуацията се утежнява допълнително от спестяването на труд с капитало-интензивни технологични иновации

Комбинацията от висок дълг и растящото неравенство може да доведе до стагнация, която ще направи структурните реформи политически по-трудни за изпълнение.

Вместо да доведат до увеличаване на кредитирането за реалната икономика, неконвенционалните монетарни политики повишиха най-вече богатството на богатите - основните бенефициенти от поскъпването на активите. А това, което спира спукването на ценовите балони е надеждата, че количествените улеснения ще продължават до без край.

За щастие заплахи като ебола и геополитическите рискове, като войната в Близкия изток, санкциите срещу Русия и вълненията в Хонконг, не доведоха до срив на пазарите.

Въпреки това, те ограничават капиталовите разходи и потреблението, тъй като инвеститорите и домакинствата търсят сигурност.

Така глобалната икономика лети с един двигател и пилотите трябва да се ориентират за избягване на застрашителните буреносни облаци и конфликтите сред пътниците. За жалост аварийни екипи няма. /проф. Нуриел Рубини в The Project Syndicate/