Икономическият растеж до края на годината както в ЕС, така и в еврозоната, ще бъде слаб. Като цяло за 2014 г. се очаква растежът на реалния БВП да достигне 1,3% в ЕС и 0,8% в еврозоната. Това посочва Европейската комисия в есенната си икономическа прогноза за 2014 г.

Според прогнозата растежът ще се увеличи бавно през 2015 г. - съответно до 1,5% и 1,1%, на фона на нарастващото външно и вътрешно търсене. Очаква се през 2016 г. икономическата активност да се ускори до съответно 2,0% и 1,7% благодарение на укрепването на финансовия сектор (вследствие на цялостната оценка, извършена от Европейската централна банка, и на продължаващия напредък в изграждането на банковия съюз), както и на ефекта от неотдавнашните структурни реформи.

 „Икономическото положение и състоянието на заетостта не се подобряват достатъчно бързо. Европейската комисия е решена да използва всички налични инструменти и ресурси, за да се повишат заетостта и растежът в Европа. Ние ще представим план за инвестиции в размер на 300 млрд. евро, за да дадем тласък на икономическото възстановяване и да го поддържаме. Ускоряването на инвестициите е от изключително значение за икономическото възстановяване", заяви Юрки Катайнен, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността.  

„Няма един-единствен, лесен отговор на предизвикателствата, пред които е изправена европейската икономика.Трябва да работим в три направления - надеждни фискални политики, амбициозни структурни реформи и така необходимите инвестиции, както публични, така и частни.Всички ние - в Брюксел, в националните столици и в регионите - трябва да поемем своята отговорност, за да създадем по-висок растеж и да увеличим реално заетостта", каза Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз.

Възстановяването на икономиката, което започна през второто тримесечие на 2013 г., остава нестабилно, а икономическата динамика в много държави членки все още е слаба. Доверието е по-ниско, отколкото през пролетта, което отразява нарастващите геополитически рискове и по-неблагоприятните перспективи пред световната икономика. Въпреки благоприятните финансови условия икономическото възстановяване през 2015 г. ще бъде бавно. Това отразява постепенното отшумяване на последиците от кризата - все още високите равнища на безработица и дългове и слабото използване на капацитета.

Цялостната оценка, извършена неотдавна от Европейската централна банка, допринесе за намаляване на несигурността относно стабилността на банковия сектор, а подобряването на условията на финансиране би трябвало да допринесе за съживяването на икономическата активност. Очаква се през 2016 г. повишаването на вътрешното и външното търсене и продължаването на много гъвкавата парична политика, свързана с ниски разходи за финансиране, да доведе до още по-голямо засилване на икономическата активност.

Според прогнозата значителните разлики между страните от ЕС по отношение на темповете на растеж ще се запазят и през 2014 г. - от -0,7% (Хърватия) до 4,6% (Ирландия). Очаква се през следващите две години тези различия да намалеят. Според прогнозите за 2015 г. и 2016 г. всички страни от ЕС ще отбележат положителен растеж. Тогава би трябвало да се усети по-силно и забавеният ефект от вече осъществените структурни реформи.

Слабо възстановяване на икономическия растеж

Възстановяването на ЕС изглежда слабо в сравнение с това на други развити икономики и в сравнение с исторически примери за възстановяване след финансова криза, макар че тези възстановявания обикновено също са били бавни и нестабилни. През прогнозния период много гъвкавата парична политика, напредъкът по отношение на намаляването на частния дълг и в общи линии неутралната фискална позиция би трябвало във все по-голяма степен да влияят положително върху вътрешното търсене. Според прогнозата частните инвестиции постепенно ще се възстановят - подобряващите се перспективи пред търсенето и ефектите от догонването ще оказват благоприятно въздействие върху тях, въпреки че в началото те ще бъдат възпрепятствани от наличието на голям неоползотворен капацитет.

Очаква се през 2015 и 2016 г. частното потребление да нарасне умерено, подкрепено от ниските цени на суровините и нарастването на разполагаемия доход в резултат на постепенното подобряване на състоянието на пазара на труда.

Приносът на публичното потребление за растежа ще е незначителен. На фона на умереното нарастване на световната търговия, нетният износ вероятно също ще допринесе твърде малко за растежа на БВП през следващите години.

Бавно подобряване на условията на пазара на труда

Броят на новите работни места се е увеличил умерено, а безработицата е намаляла леко спрямо предишните високи равнища. Тъй като се очаква икономическият растеж постепенно да набира сила, по-значителни подобрения на пазара на труда най-вероятно ще настъпят към края на прогнозния период. Очаква се равнището на безработица да спадне до 9,5% в ЕС и до 10,8% в еврозоната през 2016 г.

През 2014 г. продължава тенденцията към намаляване на инфлацията в страните от ЕС в резултат на по-ниските цени на суровините и значителния икономически застой. Очаква се през 2014 г. инфлацията да остане много ниска. С постепенното увеличаване на икономическата активност и на заплатите, както и вследствие на неотдавнашното обезценяване на еврото, инфлацията би трябвало да нарасне. Според прогнозата инфлацията в ЕС през 2014 г. ще е 0,6%, през 2015 г. -

1,0%, а през 2016 г. - 1,6%. През тази година се очаква инфлацията според хармонизирания индекс на потребителските цени в еврозоната да е 0,5%, а през 2015 и 2016 г. - съответно 0,8% и 1,5%.

Дефицитът на сектор „Държавно управление" продължава да намалява. И в ЕС, и в еврозоната се очаква, макар и по-бавно в сравнение с 2013 г., съотношението бюджетен дефицит/БВП да намалее още - съответно с 3,0% и 2,6%. Според прогнозата бюджетните дефицити ще продължат да спадат през следващите две години, като този процес ще бъде подпомогнат от засилващата се икономическа активност.

Очаква се фискалната позиция през 2014 и 2015 г. да бъде почти неутрална. Съотношението дълг/БВП в ЕС и в еврозоната ще достигне своя връх през следващата година - съответно 88,3% и 94,8% (съгласно определението по Европейската система от сметки 2010).

Рисковете за перспективите остават по-скоро низходящи

Низходящите рискове за перспективите за растеж все още преобладават на фона на геополитическото напрежение, нестабилността на финансовите пазари и риска от непълно прилагане на структурните реформи Рисковете по отношение на прогнозираната инфлация остават балансирани.

За България

Очакванията на Европейската комисия за България са за приглушен растеж на фона на нарастваща несигурност. Според есенната прогноза, реалният ръст на БВП се очаква да е до 1,2% през 2014 г., до 0,6% през 2015 г. и 1% през 2016 г., тъй като вътрешното търсене отслабва.

Пониженото доверие в банковия сектор в страната е една от основните причини за влошаването на прогнозите, според анализаторите на ЕК. Затварянето на четвъртата най-голяма банка в България, което е оставило вложителите без достъп до депозитите им месеци наред, е намалило доверието в системата и е разкрило нередности в банковата дейност.

Затегнатите впоследствие условия за кредитиране от другите банки, са потиснали частните инвестиции, които, както и публичните, ще намаляват в следващите две години.

Друг сериозен риск за българската икономика е зависимостта от вноса на руски газ, която при прекъсване на доставките може допълнително да забави икономическия растеж.

След дефлационния период през 2014 г., очаква се инфлацията бавно да се повиши до 1% до 2016 г. В резултат на значителното фискално влошаване през 2014 г., общият бюджетен дефицит се очаква да остане над 3% от БВП през прогнозния хоризонт.