Източник:  www.darikfinance.bg

Руската рубла е подложена на масиран натиск, а обезценяването ѝ продължава. За всичко това обаче виновни са си самите руснаци, твърди Ролф Венкел от икономическата редакция на Deutsche Welle.

Проблемите на рублата не са от вчера. От началото на годината досега руската валута е загубила 30% от стойността си спрямо еврото и щатския долар. Причините за тази девалвация, според много наблюдатели, се крият обаче още по-назад във времето - подобно на други бързоразвиващи се държави, Русия не бе добре подготвена за постепенното затягане на паричната политика от страна на американската централна банка - Федералния резерв на САЩ.

Последиците от това бяха масирано изтегляне на инвестиционен капитал от развиващите се икономики, където инвестициите изживяха истински бум, привлечени от бързите темпове на икономически растеж и по-високите лихви. Особено Русия и Бразилия са засегнати сега от изтичането на капитали. Двете държави не използваха времето, когато се смятаха за сигурни убежища в кризата, за извършването на структурни реформи.

Положението на Русия, която основно разчита на продажбите на фосилни енергийни източници, за да се задържи на повърхността, се утежнява и от още един факт: благодарение на шистовата революция, САЩ се превръщат от нетен вносител в нетен износител на петрол и природен газ. Това води до намаляване на цените на тези горива на световните пазари, което представлява тежък удар най-вече за Русия.

Това, че руският президент Владимир Путин по политически признак си избира своите приятели-олигарси в енергетиката и отбранителната индустрия, сега се обръща срещу него като бумеранг. Той пропусна шанса да изгради гръбнака на руската икономика, заздравявайки средната класа, която сега би могла да изиграе ролята на буфер срещу външни шокове и западните санкции. Вместо това се случва съвсем друго нещо: всеки, който има успешен бизнес в Русия и печели големи пари, но по някаква причина не харесва Путин, рано или късно стига до съда с абсурдни обвинения. Наблюдателите обръщат внимание на това, че Русия не предлага достатъчно правна сигурност. Това пречи на икономическия подем и инвестициите, което пък блокира създаването на нови работни места.

Оттук погледнато, пропадането на рублата само частично се дължи на външни обстоятелства и наложените на Русия западни санкции. В много по-голяма степен то е резултат от вътрешни проблеми: от развиването на нездравословна зависимост на цялата руска икономика от няколко големи концерна в енергетиката и отбраната и от липсата на правна сигурност, плашеща чуждите инвеститори. Не на последно място сривът на рублата е резултат и от нежеланието да бъдат извършени структурни реформи и да се насърчава средното съсловие предприемачи.

"Свободното падане" на рублата ще продължи. Путин може колкото си иска да се упражнява в словесни тиради от трибуната на срещата на върха на АПЕК в Пекин. Това ще му помогне само временно. Руската централна банка вече се предаде, след като усилията ѝ да спре обезценяването на рублата стопиха валутните резерви на страната с повече от 80 милиарда долара - от 511 милиарда в началото на годината на 429 милиарда долара в момента. Управителката на банката Елвира Набюлина реши да пусне рублата да плава свободно и смята да интервенира в нейна подкрепа само в извънреден случай. Едва ли в дългосрочен план това ще помогне много.