Източник:  www.darikfinance.bg

Преговорите между Китай и Русия за по-тясно военно сътрудничество са явен признак, че геополитическото противопоставяне се усилва заради нежеланието на двете страни да се примирят със световното превъзходство на САЩ.

В разгара на украинската криза Русия се стреми да демонстрира пред Запада своите варианти за развитието на събитията и наличието на нов силен съюзник в лицето на Китай. Китайците също имат сериозно основания да се противопоставят на САЩ. Те бяха възмутени от прокламираната "преориентация на Америка към Азия", включително от разполагането на 60% от военноморските сили на САЩ в Тихия океан.

Една от слабите страни на Китай в опитите му да противодейства на господството на Вашингтон в азиатско-тихоокеанския регион е, че той няма явни съюзници. Докато САЩ имат военни договори с Япония и Южна Корея и поддържат тесни връзки с редица държави от Югоизточна Азия. И все пак, сближавайки се с руснаците, китайците изглежда създават свой собствен мощен съюз.

Само времето обаче ще покаже колко силни са новите връзки. Въпреки че две изявления на руския министър на отбраната Сергей Шойгу прозвучаха доста показателно. Първо, изказването му, че Русия и Китай смятат да сформират "регионална система за колективна сигурност" навежда на мисълта, че става дума за възможно дългосрочно споразумение, което очевидно няма да се ограничи с периодичното провеждане на общи морски учения.

Договорите за "колективна сигурност" означават сериозни намерения за осигуряване на обща отбрана, както това се прави в НАТО. И второ, поразително впечатление прави изявлението, че идната година Русия и Китай ще проведат съвместни морски учения в Средиземно море. Ако видим как китайски морски сили патрулират в Средиземно море, наистина ще почувстваме, че светът се е променил.

Въпреки че е напълно разбираемо защо руснаците и китайците се стремят към съюз. И едните, и другите са сериозно обезпокоени от разширяването на военното влияние на САЩ в световен мащаб. Това че американски военноморски сили се намират край китайските брегове, а натовски войски са разположени по границите с Русия, не може да не предизвиква недоволство. Ето защо, провеждайки военноморски учения в дълбокия тил на Запада (макар засега и не в Карибско море), руснаците и китайците явно се включват във внимателно обмислена игра, замислена, с цел да притиснат противника.

Вярно, преждевременно е да се твърди, че става дума за създаването на руско-китайски блок, който напълно да се противопоставя на Запада. Всъщност изглежда, че Китай умело играе на два фронта.

Любопитното е, че завоят му към Русия става едва седмица след сравнително приятелската и плодотворна среща на президентите на Китай и САЩ, в резултат на която бе подписан важен договор за взаимното намаляване на парниковите емисии.

Очевидно е, че САЩ дразнят и Русия, и Китай. По-точно, двете страни са недоволни, че Вашингтон не им позволява да господстват в техните региони. Те изпитват скрит страх и от разпространяваните от САЩ демократични принципи - оттук и гневните изказвания на руския министър на обраната, че Америка подкрепя т. нар. цветни революции.

Двете страни не възприемат провежданата от САЩ политиката на намеса във вътрешните работи на други държави и идеята за еднополюсния свят, което ги кара да харчат огромни средства за въоръжаване в опитите им да стопят разликата във военната мощ със задокеанския гигант.

Но Русия е много по-слаба от Китай. Нейната икономика не се намира в добро състояние, а и отношенията между Русия и САЩ дотолкова се влошиха, че за разлика от Китай тя вече не разчита на партньорство с Вашингтон.

Така, в резултат на преговорите през май Русия трябваше да се съгласи да доставя газ на Китай на неизгодна цена. Допълнително Пекин изисква руската държава да му продава високотехнологично оръжие, което по-рано тя оказваше да прави.

Нещо повече, Русия все така има сериозни опасения относно по-нататъшните последици от развитието на Китай. Руският Далечен изток е богат на природни ресурси, но плътността на населението в региона е много ниска, а и значителни територии там са били заселени от китайците до XIX век. Разбира се, в близко бъдеще може да се очаква възстановяване на приятелските отношения между двете държави. Но впоследствие отношенията им може да се развалят. /Гидеон Рахман, Financial Times/