„През следващата година икономическият растеж в Германия и в eврозоната може да надхвърли сегашните прогнози, които не отразяват напълно спада на цените на петрола", заяви в неделно интервю за немското издание Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung (FAS) президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман, цитиран от БНР.

„Ако цената на петрола остане на сегашните ниски нива, инфлацията ще бъде дори по-ниска от очакваното, но икономическият растеж ще бъде по-висок", подчерта Вайдман.

Според него, сегашните икономически прогнози все още не отразяват напълно спада на цената на петрола, която се е понижила с около 25% от датата на последните икономически прогнози. По думите на Вайдеман същественият спад на цената на петрола ще доведе до по-ниски цени за определен брой стоки с оглед по-ниските производствени разходи, но едновременно с това ще доведе до стимулиране на икономическия растеж.

„Ситуацията в Европа не е толкова лоша, колкото вярват някои хора", посочи Вайдман, въпреки че по-рано този месец Германската централна банка намали наполовина прогнозата си за немския икономически растеж за следващата година до 1% от 2%.

С оглед на ниската цена на петрола, германското правителство пък очаква растежа в най-голямата икономика в еврозоната да получи допълнителен тласък между 0,2 % и 0,3 процентни пункта, съобщава седмично списание Der Spiegel, позовавайки се на вътрешен доклад на Министерство на икономиката. Заради спада на цените на петрола, германското правителство ще плати и около 12 милиарда евро или почти с 25% по-малко на страните -производителки на петрол през следващата година, отколкото през 2014-а година. В докладът се прогнозира, че цената на "черното злато" ще продължи да се колебае в настоящите ниски нива в продължение на няколко години. Говорител на икономическото министерството отказа да коментира информацията на Der Spiegle за този доклад.

В неделното интервю за FAS президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман също така повтори несъгласието си с плановете на ЕЦБ да купува държавни облигации (евентуална програма за "количествени улеснения"), за да стимулира икономиката на еврозоната, заявявайки, че такива мерки не са необходими, вземайки предвид позитивните икономически перспективи на региона, докато падащите цени (намаляващата инфлация) не доведат до т.нар. "вторичен ефект" върху заплащането на труда.

Шефът на Бундесбанк и важен член на Управителния съвет на ЕЦБ намери очаквана подкрепа в своята позиция от немския финансов министър Волфганг Шойбле. В интервю през уикенда за немското издание Bild Шойбле заяви: „ЕЦБ може да взима своите решения самостоятелно. Не трябва да се позволява политиката на "евтини пари" на ЕЦБ да навреди на усърдието за реформи в някои европейски държави. Не съществуват алтернативи на структурните реформи, ако нещата вървят отново към подобряване."

Той похвали аргументите на президента на Бундесбанк Вайдман срещу идеята за купуване на държавни облигации от ЕЦБ: „Гласът на Германия има тежест. Но дори и да сме най-силната икономика, Германия не винаги може да върви по свой собствен път. Това което е необходимо е постигането на компромис, но аргументите на Йенс Вайдман са силни и се чуват в ЕЦБ."