Източник:  www.darikfinance.bg

Руските интереси на Балканите датират от XIX век, когато Руската империя се съревновава с Австро-Унгария и Османската империя за влияние в региона.

България е стратегическа държава за Русия заради нейното географско положение между Румъния и Турция на брега на Черно море. Съседна Сърбия е особено важен партньор за Москва, предвид историческата й роля на доминираща сила на Балканите и желанието й за членство в ЕС и НАТО. Освен това Русия има вековни културни връзки и историческо сътрудничество с тези две държави. Изграждайки по-силни връзки с България Русия формира решенията на ЕС по въпроси като санкциите и енергийните проекти. В Сърбия Русия иска да затрудни интеграцията на страната със западните институции като засили влиянието си, според анализ на американският мозъчен тръст Stratfor.

Макар че България е член на Европейския съюз, а Сърбия се стреми към него, Русия има значителни икономически връзки и с двете държави. Според Българската народна банка нетният поток на чуждестранни инвестиции в България между януари и октомври 2014 г. е около 805 милиона евро. От тях около 177 милиона евро или 22% идват от Русия. Големите руски компании с активи в България са на "Лукойл", "Газпром" и "Промет Стийл". Дейностите на "Лукойл", включително и в рафинерията в Бургас, носят 25% от данъчните приходи на България. Размерът на износа е умерен. Само 2,6% от износа на България през 2013 г. е отишъл в Русия, а повече от 18% от вноса за България през 2014 г. е от Русия.

Руският бизнес дава и значителна част от инвестициите в Сърбия. Според сръбската национална банка през 2013 г. нетните чуждестранни преки инвестиции в Сърбия възлизат на около 769 милиона евро. От тях 45 милиона евро или 5,8% са от Русия. От 2009 г. насам руският енергиен гигант "Газпром" е основният акционер в "Петролна индустрия Сърбия" (NIS), която има активи за над 3 милиарда долара. От средата на 2013 г. Русия обеща на Сърбия заеми за повече от 1,3 милиарда долара, за да финансира бюджетния дефицит и да модернизира инфраструктурата. За разлика от България, Сърбия има споразумение за свободна търговия с Русия, а около 7% от сръбския износ през 2013 г. е отишъл в Русия. Около 9 на сто от вноса през същата година е от Русия. Нещо повече, руската банка "Сбербанк" има клон в Сърбия с активи на стойност повече от 839 милиона евро.

Плановете за газопровода "Южен поток" бяха най-значителното усилие за засилване на руското влияние в региона през последните години. Проектът за газопровода щеше да създаде работни места и инвестиции за страните участнички. На 1 декември, след като тръбите вече бяха доставени в България и работата по строежа по суша щеше скоро да започне, руският президент Владимир Путин обяви, че "Южен поток" няма да бъде построен, а вместо това Русия ще строи голям газопровод до Турция. Сръбският премиер Александър Вучич каза, че решението на Кремъл е "цената на сблъсъка между великите сили", а българските управници заявиха, че тъй като продължават да се издават разрешения за "Южен поток", България не може да бъде обвинявана за провала на проекта. Макар че Русия в крайна сметка може да подкрепи нови енергийни проекти на Балканите или дори да съживи под някаква форма "Южен поток", спирането на работата по газопровода е голям удар за Русия на Балканите. Кремъл вече няма да може да използва обещанието за нови работни места или инвестиции в България и Сърбия, за да оказва влияние на решенията на тези две държави.

Икономическите проблеми на Русия идват в момент, когато Кремъл изпитва големи политически сътресения. Ниските цени на петрола и западните санкции ограничиха руската икономика и допринесоха за спада на цената на рублата, която поевтиня с повече от 40% от началото на 2014 г. БВП се очаква да намалее значително през тази година. В опит да възпре кризата руската централна банка увеличи основния лихвен процент от 10,5% до 17 на сто и вложи милиарди долари в подкрепа на рублата. Освен това руското правителство нареди на най-големите руски износители, сред които "Роснефт" и "Газпром", да продадат части от валутните си резерви, за да подкрепят рублата. Тези нови изисквания за износителите в комбинация с евтината рубла и високите лихви ще нанесат удар на руските инвестиции в чужбина, в това число и на клоновете на големите руски компании. Страни като България и Сърбия да очакват по-ниско търсене на стоките им, спад на руските инвестиции и по-малко заеми от руското правителство.

Макар че руската икономическа криза не се очаква да бъде толкова тежка като тази през 1998 г., икономическите проблеми на страната ще ограничат нейната способност да се конкурира с ЕС за влияние на Балканите. ЕС обеща на България милиарди долари за проекти. Русия трудно ще бъде съперник на подобни инвестиции. За Сърбия, макар че действителното членство в ЕС остава несигурно, засилването на евроинтеграцията може да донесе още пари и инвестиции. Русия ще си върне част от влиянието на Балканите чрез инвестиции в Сърбия и България и поради зависимостта на региона от вноса на руски газ, но руските икономически проблеми са удар за конкуренцията с Европейския съюз.