Източник:  www.darikfinance.bg

Ако гърците не искат да играят по свирката на европейските си спасители, Германия явно не изключва възможността те да напуснат еврозоната. Новата игра на покер за бъдещето на Гърция започва, коментира пред Deutsche Welle Сабине Кинкарц.

Политиката е сурова игра - в нея става въпрос за власт, изгоди, интереси и, естествено, за пари. Зад всяко ръкостискане и всяка усмивка се крие някаква сметка. Това важи и за взаимоотношенията вътре в Европейския съюз. Онези, които не го вярват, се заблуждават. В доста дълъг период от време Гърция можеше да разчита, че ще бъде подкрепяна от Европа, докато си стъпи на крака. Но не от симпатии или приятелство, а защото щетите за всички останали в ЕС щяха да са просто непредвидими. Затова и икономически логичната позиция, изразена от германския канцлер навремето беше, че оставането на Гърция в еврозоната е безалтернативно.

Поради различни причини обаче тази позиция претърпя развитие. Дълги години европейските партньори, и най-вече Берлин, твърдо поддържаха Атина. От 2010 година насам Гърция получи по две различни спешни програми общо 240 млрд. евро, без това да доведе до особен успех: наложените мерки за икономии и реформи досъсипаха страната. Икономиката на Гърция се срина с 25%, а задълженията ѝ скочиха до 180% от БВП. Всеки четвърти грък днес е без работа, а младежката безработица надхвърля 50%.

Брюксел и Берлин следят ставащото, но без да го обсъждат прекалено активно. Вместо това се говори повече за успехите, които постигна Гърция. Изтъква се това, че страната се е върнала в зоната на икономическия растеж, а бюджетът продължава да се стабилизира. Нито дума обаче за това, колко дребни са тези успехи на фона на голямата катастрофа, сполетяла Гърция, и колко дълго още гърците ще трябва да затягат коланите. Доскоро изглеждаше, сякаш тази тактика може да се окаже успешна - напоследък страната слезе от заглавните страници, а ситуацията изглежда малко по-спокойна.

Всичко обаче се промени с наближаването на парламентарните избори. Очертаващата се победа на лявата популистка партия СИРИЗА разбърка наново картите. Нейният лидер Алексис Ципрас обещава на избирателите да прекрати политиката на строги икономии и да поиска ново опростяване на дълговете. В Берлин това отекна като тревожен звън, защото всякакви нови отстъпки пред едно бъдещо гръцко правителство с един замах биха зачеркнали досегашния курс спрямо Атина.

На този фон германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви, че няма алтернатива на политиката на реформи, и че ако Гърция реши да тръгне по друг път, ситуацията ще се усложни. Внушението е повече от ясно - търпението на Германия е на изчерпване, и Берлин не вижда причини да го поддържа изкуствено.

Междувременно положението в еврозоната се стабилизира, а механизмът за спасяване на други нестабилни икономики вече е по-добре разработен и финансово обезпечен, отколкото през 2010 или 2012 година. Опасността от мълниеносно разпространение на "пожара" и в други страни от еврозоната днес е минимална, а това означава, че принудителното задържане на Гърция в нея вече не е без алтернатива. Тъкмо обратното, твърдият курс спрямо Атина би могъл да послужи като предупреждение и към други страни, които също не изгарят от желание за болезнени реформи, като например Франция или Италия.

Засега никой в Берлин не казва официално, че се обмисля възможността за излизането на Гърция от еврозоната. Но и никой не го отрича категорично. С това явно започва нова игра на покер за бъдещето на Гърция. Политиката наистина е сурова игра, а във време на кризи - много повече от обикновено.