Източник:  www.darikfinance.bg

Сривът в цените на петрола изправя много американски фирми за фракинг до стената. Кризата обхвана и големите производители. Нима фракингът ще залезе също толкова бързо, колкото се и наложи? Пита Мириам Браун в Deutsche Welle.

Тези дни в Лорейн, щата Охайо, е изключително студено. Градът на езерото Ери е скован от минусови температури и дебела снежна покривка. От 1895 г. тук се произвежда стомана, а пушещите комини на металургичните предприятия вече повече от век определят облика на 64 хилядния град. В него е и една от фабриките на компанията U.S. Steel. Енергийният бум през последните години даде тласък на производството, но сега компанията трябва да съкрати повече от 600 души. "Надяваме се, че това ще бъде само временна мярка", казва кметът на Лорейн Чейс Ритънейуър.

В Лорейн U.S. Steel произвежда основно стоманени тръби за нуждите на фракинга. Фирмите от бранша в момента намаляват инвестициите в добива от шисти - ниските цени на петрола, който от миналото лято поевтиня наполовина, принуждават производителите да внимават за своята рентабилност.

От началото на 2015 година петролът се продава за под 50 долара за барел, а много фирми, добиващи нефт чрез фракинг в петролните полета на Северна Дакота, Тексас, Пенсилвания или Уайоминг, могат да работят на печалба само при цена на суровината, не по-ниска от 70-80 долара за барел. Още преди 3 месеца, когато суровината поевтиня до 80 долара за барел, фирмите от бранша биха тревога.

Днес най-лошите им очаквания се сбъдват: компанията Schlumberger, специализирана в петролните сондажи, миналата седмица обяви, че ще съкрати 9 хиляди работни места. Конкурентите ѝ Halliburton и Baker Hughes се сляха миналата есен, за да пестят разходи. Друг голям американски производител - Conoco Philips - свива с 1/5 инвестициите си в бранша, а тексаската фирма WBH Energy вече фалира. Много други американски компании, добиващи петрол чрез фракинг, сред които и тази във Fort Worth, щата Тексас, изцяло спряха производството и инвестициите.

А повечето фирми в бранша имат дългове, като 13% от пазара на т.нар. високолихвени заеми се падат на енергийния сектор. Американската финансова консултантска компания Dealogic е изчислила, че през последните няколко години браншът е натрупал дългове за 435 млрд. долара.

"Ако фирмите намалят производството, те няма да могат да обслужват дълговете си", казва Дебора Роджърс от Post Carbon Institute, бивша съветничка на емисионната банка Dallas. Тази ситуация ще изхвърли още фирми извън борда, допълва тя.

Това, което се случва в момента, прилича на класическо прочистване на пазара, като по учебник. Изглежда, че САЩ губят надпреварата със Саудитска Арабия, която заедно с другите страни от OPEC отказа да намали производството като мярка за стабилизиране на цените.

САЩ бяха единствените в света, които въпреки намаленото търсене на суровината продължиха да добиват петрол в огромни количества. По данни на Международната агенция енергетика, през 2010-2014 г. световният добив на суров петрол е спаднал от 75 на 73 млн. барела дневно, докато в същото време САЩ са увеличили добива с между 3 и 4 милиона барела на ден.

Сегашният спад на цените на петрола повтаря кризата от средата на 80-те години на миналия век, когато суровината загуби цели 67% от стойността си. Тогава страните от OPEC също предпочетоха да не се намесват активно. Трябваше да изминат две десетилетия, преди цените да се върнат на предишните си нива.

Разликата с 80-те години е само в новите технологии за добив на петрол, които всъщност предизвикаха сегашния бум в производството. Със същата скорост, с която се наложи фракингът, той би могъл и да се окаже излишен.

В Лорейн, Охайо, обаче се надяват, че търсенето на стомана за нуждите на енергийната промишленост отново ще се засили, може би още през втората половина на тази година.