Джоузеф Стиглиц, лауреат на Нобелова награда по икономика и преподавател в Колумбийския университет за The Project Syndicate

През 2014 г. световната икономика остава затънала в същия коловоз, в който попадна на излизане от финансовата криза през 2008 г.

Въпреки привидно решителните правителствени действия в Европа и САЩ, двете икономики пострадаха от дълбоки и продължителни периоди на рецесия. Разликата между това къде биха се намирали сега, ако кризата не беше избухнала, е огромна. В Европа тя дори се увеличава.

Развиващите се страни се справят по-добре, но дори и там настроението е мрачно. Най-успешните от тях, чиито растеж е базиран на износа, не спряха да растат и в разгара на финансовата криза. А сега дори и те се забавят.

През 1992 г. Бил Клинтън основава успешната си кампания за президент на САЩ на един прост лозунг: "Това е икономиката, глупако."

От днешна гледна точка нещата тогава не изглеждат толкова зле. Доходите на средното американско домакинство сега са дори по-ниски. Но можем да вземем пример от Клинтън с два актуални лозунга. "Това е политиката, глупако" и "Търсенето, търсенето, търсенето."

Стагнацията, в която се намира в момента почти целият свят, е резултат от политически решения. Докато политиците са се съсредоточили върху производството, големият проблем е в търсенето. При липса на търсене няма и инвестиции и нови работни места.

Никъде това не се вижда толкова ясно, колкото в еврозоната, която официално прие политика на строги икономии по време на кризата. Самата структура на еврозоната и липсата на банков и фискален съюз я направиха по-уязвима от останалия свят.

В Япония поне една от трите "стрели" в програмата на премиер Шиндзо Абе за съживяване на икономиката полетя в грешна посока. Увеличаването на данъка върху потреблението през април доведе до спад на икономическата активност и просто показа колко прав е Джон Мейнард Кейнс.

САЩ въведоха най-малката доза от строги икономии и се радват на най-добрите икономически резултати. Но дори и там служителите в публичния сектор са намалели с 650 хил. от 2007 г. насам, а заплатите на американците са в застой.

Голяма част от забавянето на растежа в развиващите се страни отразява забавянето на Китай. В момента Китай е най-голямата икономика в света, претеглена през паритета на покупателната способност и е основен фактор за растежа в глобален мащаб. Но освен забележителни успехи страната има и забележителни проблеми.

Преориентирането на китайската икономика от количеството към качеството е добре дошла на този фон, но светът не трябва да очаква Китай да подкрепи глобалното съвкупно търсене през 2015 г.

В последните шест години Западът повярва, че паричната политика може да спаси положението. Кризата доведе до огромни бюджетни дефицити и увеличаваща се задлъжнялост, както и до необходимостта от намаляване на нивата на дълга. Така фискалните политики бяха изтласкани на заден план.

Проблемът е, че ниските лихвени проценти няма да мотивират фирмите да инвестират, ако няма търсене за техните продукти. А и за потребителите цените не са толкова значим фактор на фона на силната несигурност за собственото им бъдеще.

Досега паричната политика показа, че може да създаде балони на активите. Но е важно да бъде ясно, че вероятността количествените улеснения да възстановят световния просперитет е нулева.

Светът се нуждае най-много от потребление. Частният сектор, дори и с щедрата подкрепа на централните банки, няма да го предостави.

Това ни връща към политиката и политиките. Имаме достатъчен избор от публични инвестиции, които ще доведат до висока възвращаемост, далеч по-висока от реалната цена на капитала, и които биха засилили платежните баланси на отделните държави.

Големият проблем през 2015 г. не е икономически. Светът е наясно как да се справи със стагнацията. Проблемът е в глупавите политици.