Източник:  www.darikfinance.bg

Когато Русия се отказа от строителството на газопровода "Южен поток", а също така заяви, че ще пренасочи този проект по посока Турция, някои наблюдатели помислиха, че това е блъф.

Други видяха в направеното изявление признак за финансова слабост, а имаше и такива, които го възприеха като упрек по адрес на Запада заради Украйна и като свидетелство за намеренията на президента Путин да търси нови партньори, пише Bloomberg.

В действителност тази промяна има голям търговски смисъл и тя трябваше да бъде приета отдавна. До този извод достигат авторите на нов доклад за руската политика.

Тази промяна също така означава, че контролираната от руската държава компания "Газпром" няма да е в състояние напълно да изключи Украйна от транзитния бизнес, както се предвиждаше да се случи с помощта на "Южен поток". И както биха могли да добавят авторите на доклада, новото споразумение също е полезно за Европа.

Отказът от "Южен поток" е част от по-съществена промяна в стратегията на "Газпром", имаща за цел да засили пазарните позиции на компанията. Така смятат Джонатан Стърн, Саймън Пирани и Катя Яфимава от Оксфордския институт за енергийни изследвания.

Предишната стратегия се състоеше в това да се получи достъп до разпределителните мрежи на територията на Европейския съюз с цел да се оказва политически натиск, а не само "Газпром" да получава печалби. Това е една от причините, поради които ЕС въведе допълнителни правила, за да попречи на руския проект да се осъществи.

Проектът "Южен поток" беше доста скъп – според консервативните оценки неговата цена можеше да възлезе на около 20 милиарда долара, докато някои експерти смятаха, че той щеше да струва 65 милиарда долара. Той никога не е имал чисто търговски смисъл – дори и в случай на очаквано рязко покачване на потреблението на природен газ в ЕС и с оглед на контролираните от "Газпром" цени за сметка на сключените отделни дългосрочни договори с индивидуални клиенти.

Днес "Газпром" се сблъсква с нова ценова конкуренция на спотовите пазари, разположени в специални центрове, в газови хъбове по цялата територия на Европейския съюз. Освен това, новите правила на ЕС – някои от които са още в процес на писане – биха принудили "Газпром" да отвори своите европейски газопроводи за останалите доставчици и дистрибутори.

Украинската криза застави еврочиновниците по агресивно да се противопоставят на "Южен поток" на основанието, че той не отговаря на новите правила. А понижаващите се цени на петрола, с които са обвързани дългосрочните газови договори, направиха така, че икономическата част от проекта да изглежда още по-зле. В крайна сметка "Газпром" се отказа напълно от него.

След това руската компания предложи да се пренасочи тръбопровода в посока Турция, която е вторият по големина потребител на руски газ в Европа и единственият европейски пазар, за който се очаква да расте бързо.

Така "синьото гориво", което Турция днес получава през Украйна, ще се доставя директно от Русия. А допълнителните количества ще се насочват в газов хъб на границата на Турция с ЕС и там ще се продават на европейските компании. Въпреки това "Газпром", както се посочва в изготвения от специалистите от Оксфорд доклад, пак ще бъде принуден да транзитира значителна количества природен газ през Украйна, поне до 2020 г.

Днес вече е напълно ясно, че завоят на "Газпром" към Турция не е блъф, въпреки че преговорите за цената и маршрута продължават. "Газпром" вече е отпуснал средства за реализацията на турския проект.

Но решението за "Южен поток" беше прието не само заради цената. Други решения, взети по същото време, говорят за по-сериозните промени. "Газпром" се отказа да купи 100% от тръбопровода "Опал", който преминава през територията на Германия. Той също така излезе от напредналата сделка за суап на акции, в резултат на който дъщерната компания на BASF Group - Wintershall Holding GmbH щеше да получи възможност да добива газ в Западен Сибир, а в замяна на това "Газпром" щеше да придобие напълно тази компания, която търгува с природен газ в Германия.

Неотдавна "Газпром" се съгласи с условията за доставка на "синьо гориво" за Китай и замрази своите планове за строителството на терминали за износ на втечнен природен газ. Путин представя тази стъпка като наказание за ЕС, а също така и като доказателство, че може да намери алтернативни пазари. Но по същество "Газпром" се завръща към този бизнес, който познава най-добре от всичко и който е най-лесен: добив на природен газ и доставката му по тръбопроводи.

Руският газов гигант вече няма амбиции, свързани с плановете да контролира цялата европейска верига от добива до потреблението. Той също така не иска да инвестира пари в скъпи технологии за втечняване на газ. Вместо това "Газпром" ще има обикновени търговски отношения с ЕС в областта на продажбата и покупката на природен газ. Именно така и трябва да бъде.