Отдел "Анализи валутни пазари", Бул Тренд Трейдър

25-те члена на управителния съвет на Европейската централна банка трябва да преживяват неприятни чувства от типа на „дежа вю”. През 2012, те позволиха на закъсалите банки в Кипър да получат  извънредна помощ от ликвидни средства (ИПЛС) идваща от централната кипърска банка. Помощта възлизаше на над половината от БВП на страната. Това отдалечи извънредните помощи за Кипър, но при много висока цена. В крайна сметка извънредното спасение беше по-болезнено, когато стана неизбежно през 2013. Може би трудно ще се избегне нещо подобно в Гърция.

Европейските банки, които пострадаха от отлива на средства от депозити над резервите им в брой имат два изхода, за да продължат да функционират. Заемодателите с високо качествени книжа могат да ги оставят във Франкфурт срещу пари в брой. Тези с ниско качествени активи могат да обещаят да ги разменят за ИПЛС осигурени от техните национални банки, което теоретично носи асоциирания с това кредитен риск. Кипър също така въведе трето и екстремно решение. Контрол на капиталите, който ограничи възможностите на клиентите да теглят пари от банковите си сметки и да ги изкарват извън страната.

Гръцките банки са на път да се нуждаят от ИПЛС и ЕЦБ вече даде предварително разрешение на Гръцката централна банка да осигури такава помощ. Изборът на радикалната лява коалиция Сириза на 25 януари означава, че гърците, опасяващи се от излизане от еврото, са увеличили тегленето на депозити. 9 милиарда евро, което е еквивалента на 5% от БВП, напуснаха системата само през януари.

Ако скоростта на изтичане нарасне, то ЕЦБ ще има проблем. В краткосрочен план тя наистина нищо друго не може да направи освен да позволи на гръцките банки да трупат ИПЛС. При стрес тестовете през октомври, нейния банков регулатор установи, че всичките четири големи гръцки банки имат достатъчно капитал. Лишавайки ги от ликвидност ще доведе до възгласи в Гърция, където 70% от населението иска да остане в еврозоната. Контрол на капиталите може да промени това.

Връзките с обществеността обаче са много важни и в Германия. Колкото по-близко е използването на гръцките ИПЛС до нивата от 2012 на 120 милиарда евро, толкова по-големи са потенциалните загуби в разплащателната система на еврозоната ако държавата всъщност напусне еврозоната. Загубите могат да бъдат ограничени с контрол върху движенията на капитала, което беше толерирано относително добре в Кипър. Това което обаче се оказа поносимо в Кипър може да се окаже дестабилизиращо в Гърция.