Източник:  www.darikfinance.bg

НАТО обяви подробности на плана, който генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг определи като "най-голямото укрепване на колективната ни отбрана от времето на края на студената война".

Преди всичко става дума за това да се поддържат източноевропейските членове на Северноатлантическия пакт и да бъде отговорено на потенциалната руска заплаха за прибалтийските страни – или за която и да е държава член на НАТО, ако сегашната криза излезе от контрол.

На срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО в Брюксел беше обявено създаването на сили за бързо реагиране. Тези сили ще увеличат способностите на алианса да предприема бързи действия в случай на поява на военна заплаха. Но това, също така, е и сигнал за това, че политическите лидери и военните стратези на Северноатлантическия съюз гледат на анексирането от Русия на Крим и военната намеса в конфликта в Източна Украйна като на нещо доста по-голямо, отколкото временната криза между Москва и Запада.

В началото на тази седмица заместник-генералният секретар на НАТО Александър Вършбоу, бивш посланик на Съединените щати в Москва – произнесе реч, в която, както никога по-рано, той обрисува това ново виждане. "Руската агресия по отношение на Украйна не е изолиран инцидент", каза Вършбоу. "Тя променя цялата структура на европейската безопасност. Тя отразява модел на поведение, който се проявява вече от няколко години."

Но нещата стоят още по-сериозно. Според източници от щаб квартирата на НАТО там просто не могат да предскажат как ще се развива украинската криза.

Имаше надежда, че санкциите срещу Русия в съчетание с падащите цени на петрола ще принудят президента Владимир Путин да преразгледа политиката си. Но много експерти са на мнение, че такъв подход не отчита вътрешнополитическите аспекти на руската авантюра в Украйна.

Никой не знае какво ще се случи в близките седмици и месеци. Възможно е вяло провежданите бойни действия да се превърнат в практика. От време на време те може и да са по-силни и да се редуват с периоди на затишие, през които ще бъдат предприемани опити за провеждане на мирни преговори.

Но никой в НАТО не изключва варианта за пълномащабно ескалиране на конфликта – например щурм на руски войски срещу Мариупол и поход на Запад, за да бъде прокаран коридор в Крим. Прехвърлянето на руски военни части и провеждането на учения е доказателство за това, че при желание Русия може да осъществи такава операция в най-кратки срокове.

Кризата води до неопределеност, а неопределеността предизвиква увеличаване нивото на риска. Ето защо отбранителната система на НАТО сега е насочена на изток. Целта се състои в това да бъдат реформирани и укрепени силите за бързо реагиране по море, суша и във въздуха. Но основен елемент на този план са предните части, бригада от 4 хил. до 6 хил. души, които могат да бъдат разположени на необходимото място в срок от два дена. А в рамките на седмица към тях ще се присъединят по-значителни сили.

На срещата в Брюксел министрите обявиха как ще бъдат формирани тези сили и кой ще участва в тях. Всъщност за създаването на тези предни части ще бъде необходимо нещо много повече от пет хиляди войници, доколкото ще има и ротация. Но създаването на сили за бързо реагиране предполага и изграждане на инфраструктура по източните граници на НАТО за разполагане и поддръжка на тези сили. С тази цел в шест страни от пакта се създават командни центрове – в Естония, Латвия, Литва, Полша, България и Румъния.

Това ще бъдат неголеми щабни структури. Личният състав на всеки един такъв щаб ще наброява 50 души, половината от които ще бъдат представители на страната-домакин, а другата половина – от другите страни на НАТО.

Основната им задача ще бъде да осигурят бързо разполагане на предните бойни части, а в мирно време ще участват в планирането на колективната отбрана и провеждането на учения. Тези учения ще бъдат една от основните дейности на Северноатлантическия пакт. Някои страни – на първо място Съединените щати – отново се замислят за прехвърляне в Европа на тежко въоръжение, на първо място артилерия и танкове. Не става дума за огромни количества, но за достатъчно да бъдат поддържани решителните изявления на командването на НАТО.

Естествено, тези изявления ще бъдат възприемани от всеки по различен начин. Алиансът е на мнение, че неговите действия са от изключително отбранителен характер, но Москва мисли другояче.

Много намерения на НАТО – като откриване на тренировъчен център в Грузия и помощ при провеждането на военна реформа в Украйна – предизвикват тревога в Москва.

Напрежението ще се засили още повече, ако САЩ или други натовски страни започнат да въоръжават украинската армия. При това в дадения случай не се изисква взимането на колективно решение. Всички следят с интерес каква позиция ще заеме по този въпрос администрацията на Обама. Досега Белият дом внимателно се отнася към идеята за изпращане в Украйна на смъртоносно оръжие, предпочитайки да помага на Киев с бронирани жилетки и прибори за нощно виждане. Но настроенията из коридорите на властта във Вашингтон се променят.

Много хора настояват на украинските власти да бъде предоставена значителна военна помощ – в най-лошия случай оръжия за отбрана. Скорошен доклад на Брукингския институт се опита да обоснове тази позиция. Сред авторите на документа са няколко бивши членове на администрацията на Обама. Оценява се фактът, че някои от сегашните чиновници в обкръжението на Обама преразглеждат негативното си отношение за предоставяне на оръжие на Киев.

През близките няколко дни държавният секретар на САЩ Джон Кери ще обсъжда този въпрос със съюзници първо в Брюксел, след това в Мюнхен. Само че някои експерти предупреждават, че ако Западът започне да предоставя значителна военна помощ на Киев, това само ще способства за по-голямо разгаряне на конфликта и е възможно да подтикне Русия към още по-мащабна военна авантюра.

След еднодневната среща на министрите на отбраната от НАТО в Брюксел ще последва Мюнхенската конференция по сигурността, която се открива днес. Не трябва да има съмнение, че и в Мюнхен Украйна ще бъде една от главните теми на обсъждане. Но това няма да бъде просто неофициално обсъждане между съюзници. На Мюнхенската конференция ще пристигне и руският външен министър Сергей Лавров. Очаква се той да проведе няколко срещи с ключови западни играчи. Не трябва да се съмняваме, че в Мюнхен ще чуем горещи спорове. Но те едва ли ще внесат по-голяма яснота за това какви крачки трябва да очаква Западът от Москва в близко бъдеще. /БГНЕС/ Джонатан Маркус, наблюдател по дипломатическите въпроси в BBC/.