Източник:  www.darikfinance.bg

Опиянението от изборната победа отлетя, а СИРИЗА падна от облаците на земята, при цифрите и фактите. След замлъкването на фанфарите, на Гърция трябва да ѝ се помогне, пише Бернд Ригерт в Deutsche Welle.

Едно трябва да му се признае на новото гръцко правителство: учи се бързо. Само допреди седмица победителите в гръцките избори се правеха на много силни и шокираха партньорите си в Европа с неизпълними искания за отписване на дълга, за вдигане на контрола и за независимост на уж поробените гърци. После обаче новият премиер и неговият финансов министър отвориха счетоводните книги, проумяха цифрите и тръгнаха да разговарят с кредиторите си в Рим, Париж, Лондон, Брюксел, Франкфурт и Берлин. И не щеш ли – започнаха да променят позицията си и да се доближават до политическата реалност.

На тази основа вече може и трябва да се разговаря. Компромисът трябва да е възможен – в интерес на Гърция и на цялата еврозона. Алексис Ципрас мърмори нещо за споразумение във взаимен интерес.

Канцлерът Меркел се радва, че идната седмица ще се срещне с човека, който хвърли Европа в ужас, а своенравният атински финансов министър Янис Варуфакис говори дори за „Меркел-план” за възстановяване на Гърция. Какъв неочакван обрат!

С други думи – климатът се пооправи. Време е вече на масата за преговори да се сложат фактите и конкретните предложения. За опрощаване на гръцкия дълг вече не става дума – това признава дори самият Варуфакис. Пък и в момента отписването няма да доведе до нищо, защото гръцкият дълг тъй или инак ще се изплаща около 32 години при ниски лихви. Така че преструктурирането на дълга в дългосрочен план може да облекчи гръцкия бюджет.

За да стане това, Гърция най-напред трябва предсрочно да изплати относително скъпия кредит, отпуснат ѝ от МВФ. Това тя може да стори, като вземе много по-изгоден заем от европейския „спасителен чадър”. Но така на практика ще стартира трета по ред помощна програма за Гърция, каквато правителството в Атина засега категорично отхвърля. Вместо нея финансовият министър направи едно нелепо предложение: старият гръцки дълг да се трансформира в безсрочни облигации. Това, разбира се, е юридически невъзможно и твърде рисковано за кредиторите. Гърция може да откупи този стар дълг, но пак с помощта на изгоден заем от „спасителния чадър”.

Засега Европейската централна банка отпуска на гръцките банки необходимото за оцеляването на Гърция финансиране, т.е. на държавата, която в голяма степен притежава банките. Но ЕЦБ ще продължи да прави това единствено, ако Гърция отново влезе в поредната програма под „спасителния чадър”. Откъдето и да го погледнем, гръцкото правителство има неотложна нужда от помощта на европейските и международни институции, иначе в рамките само на няколко седмици, най-много месеци, Гърция ще се окаже неплатежоспособна. Алексис Ципрас и неговият екип видимо вече са го разбрали и – надяват се всички – действат в съзвучие с този възглед.

От Атина се чуват благозвучни обещания, че реформите ще продължат, а данъчната система ще стане по-ефикасна и по-справедлива. Чакаме обаче дела, защото времето си тече. Най-късно до 28-ми февруари Гърция трябва да внесе поне временен план за оздравяването на икономиката. В противен случай ЕЦБ може да затвори кранчето много по-бързо, отколкото Варуфакис си мисли. Още преди победата на СИРИЗА, от Гърция започна поголовно изтичане на капитал. Вярно, че хората гласуваха за радикален обрат, в същото време обаче за всеки случай изтеглят парите си от банките. За да останат платежоспособни, две гръцки банки вече се нуждаят от спешни извънредни кредити от ЕЦБ.

Само десет дни след изборите правителството в Атина трябва сериозно да се стресне от такива факти. Но еврогрупата също трябва да направи нещо, за да не допусне фалит на Гърция. Страните от еврозоната нямат кой знае какво пространство за маневри, просто защото всяка отстъпка за Атина ще даде право на Португалия, Ирландия и Кипър също да искат промяна на условията.

Най-вълнуващият въпрос в момента гласи: как точно премиерът Ципрас ще „продаде” на своите избиратели факта, че се завръща към реалната политика. Очакванията на изтощените гърци са огромни. Тоест, на правителството спешно му трябват успехи, още повече, че необичайната коалиция между крайно лявата СИРИЗА и крайно дясната Анел вече се пропуква. Десницата не иска да гласува Закона за гражданството, предложен от левите. Ако Ципрас не съумее да раздаде поне една част от обещаните социални придобивки, неговото правителство скоро ще се сблъска със сериозни трудности.