Източник:  www.darikfinance.bg

Над един милион бразилци протестираха из цялата страна, настоявайки за импийчмънт на президента Дилма Русеф. Дали това е правилният път, пита Родриго Абделмалак в коментар за Deutsche Welle.

Датата за националната протестна акция не бе избрана случайно. В неделя се навършиха 30 години от полагането на клетва на Жузе Сарней - първият президент на Бразилия след края на военната хунта. Множество организации бяха призовали към протеста. Трите най-големи, взети заедно, едва ли имат особена тежест в обществото, но пък успяха да привлекат вниманието към себе си в дните преди протестите.

Утвърдените медии в Бразилия оцениха това като феномен на социалните мрежи, който обединява хора от най-различни слоеве на обществото, независимо от политическата им принадлежност. В същото време политиците, включително и от опозицията, побързаха да се обявят срещу откриване на процедура по импийчмънт. За да бъде "предотвратено усилването на хаоса", както заяви Марина Силва. А бившият президент Кардозо сравни процедурата по импийчмънт с атомна бомба, която служела за възпиране, но която не бивало да се ползва.

Искането на демонстрантите за сваляне на Дилма Русеф оставя известен горчив привкус. Вярата на демонстрантите, че по този начин ще могат да победят широко разпространената корупция в Бразилия, а и концентрирането им върху една единствена личност показват, че не са им много ясни причините за корупцията и начина на функциониране на една демокрация. Разбира се, причини за протест има достатъчно. Бразилците са наясно, че в страната се пилее значителен потенциал. Бразилия е една от най-големите износителки на хранителни продукти, а сама не може да се пребори с глада.

Бразилия е страна с огромна площ, но не е способна да разпредели земята справедливо. Петролните ѝ залежи са големи, а имиджът на петролната компания Petrobras е катастрофален.

Бразилия разполага с неимоверни водни ресурси, а в градовете ѝ липсва питейна вода. Важни инфраструктурни проекти буксуват или изобщо не се реализират.

Редица малцинства, сред които например коренното население и хомосексуалните, се борят за най-елементарни права. Сянка върху страната хвърля и един "нов религиозен морал", който се опитва да изкара дискриминацията в обществото като нещо приемливо. В това изброяване не бива да забравяме съсипаната образователна система и корупцията - това вездесъщо зло!

Който вижда причината за всички тези проблеми единствено в личността на президентката, е политически наивен или пък се ръководи от нечестна политическа стратегия, която може само да навреди на развитието на бразилската демокрация. Отговорът може да бъде само един: Дилма Русев е избрана в свободни и преки избори. Никой досега не е могъл да докаже, че тя е забъркана в нелегални действия или че се обогатява лично.

Това разбира се не означава, че трябва да се мълчи, когато Русеф нарушава едно след друго предизборните си обещания. Срещу това може и сигурно трябва да се протестира. Само че, истинският мотив за протестите изглежда е желанието да се подмени изборния резултат. За такава цел обаче не може да се злоупотребява с процедурата за импийчмънт. Липсата на уважение към свободно избраната президентка е и липса на уважение към демократичните процедури и институции. Не бива да забравяме, че Бразилия измина дълъг и труден път, докато си извоюва правото да провежда мирни протести. Много смели бразилци, в това число и самата Дилма Русеф, се бориха за него по времето на военния режим.

Да се използва едно крайно драстично средство, каквото е импийчмънтът, би било безотговорно в сегашната ситуация - без значение дали това се прави от наивитет или по други съображения. Подобна стъпка дестабилизира демократичните структури и в крайна сметка създава опасност от нов държавен преврат.