След края на вчерашното заседание, Федералният резерв "отвори вратата" за първо повишение на американските лихви от 2006-а година насам, но в същото време намали своите прогнози за икономическия растеж и инфлацията в САЩ, съобщават от БНР. Това беше възприето от финансовите пазари като сигнал, че Централната банка няма да прибърза със старта на цикъл на "затягане" на лихвената си политика.

Фед премахна досегашната фраза за "търпеливост" по отношение на настоящото рекордно ниско лихвено ниво - знак, че централните банкери на САЩ могат да повишат лихвите през следващите няколко месеца. Но едновременно с това, Федералният резерв понижи своите прогнози за икономическия растеж и за инфлацията през настоящата година с оглед силния долар, който би затруднил американския износ и поради прекалено ниските петролни цени, които вероятно ще продължат да ограничават инфлационния натиск в страната за по-продължителен от очакваното период от време.

Според новите прогнози, БВП на САЩ ще нарасне през настоящата година с между 2,3% и 2,7% при предходна прогноза, направена през декември, за икономически растеж между 2,6% и 3,0%. Централната банка намали и своите прогнози за американския икономически растеж за следващите две години. Същевременно Фед понижи драстично и очакванията за ценовия индекс на личните потребителски разходи (т.нар. PCE индекс, който е важно мерило за американската инфлация) през настоящата година до нива между 0,6% и 0,8% при предишна прогноза за повишение на индекса PCE с между 1,0% и 1,8%, намалявайки инфлационните си прогнози и за 2016-а и 2017-а година.

Едновременно с това Централната банка на САЩ намали прогнозите си за американската безработица през 2015-а година и вече очаква тя да се понижи до нива между 5,0% и 5,2% при предишна прогноза през декември за нива между 5,2% и 5,3%.

В същото време обаче Фед понижи доста силно и своите прогнози за осредненото ниво на федералната фондова лихва до 0,625% за края на настоящата година при предишна оценка през декември, според която основната американска лихва ще се повиши през 2015-а година до 1,125% от текущия рекордно нисък диапазон между 0,00% и 0,25%.

На последвалата след края на заседанието пресконференция, президентът на Фед Джанет Йелън подчерта, че само поради факта, че отменихме досегашната си позиция на "търпеливост" по отношение на текущата рекордно ниска лихва, това не означава, че ние ще станем "нетърпеливи". Йелън също така отбеляза, че по-силният долар е довел до отслабване на американския износ и до понижение на инфлацията. Но шефът на Фед посочи, че поскъпването на долара се дължи на силата, която показва икономиката на САЩ.

В края на пресконференцията Джанет Йелън все пак допусна, че Централната банка може да вдигне американските лихви на заседанието си през юни, но подчерта, че вдигането на лихвите ще стане факт, само ако продължи подобрението на пазара на труда и когато централните банкери са "доста сигурни", че инфлацията в САЩ ще се придвижи към целевото ниво от 2%.

Първоначално доларът се обезцени драстично спрямо останалите основни валути, тъй като инвеститорите възприеха понижените прогнози за икономическия растеж и за инфлацията в САЩ като сигнал, че Фед най-вероятно няма да прибегне до очакваното от мнозина скорошно повишение на основните американски лихви. Еврото поскъпна с над 4%, или с близо 500 пипса, достигайки двуседмичен връх от 1,1062 долара, преди обаче да изтрие голям част от огромните си печалби, връщайки назад към 1,0700 нивото. Британската лира също поскъпна с около 500 пипса от вчерашното близо 5-годишно дъно около 1,4635 долара до двуседмичен връх от 1,5164 долара, преди да върне рязко назад към 1,4800 нивото. Американската валута удари и триседмично дъно от 119,27 йени, след което отскочи обратно към 120,75 йени.

Инвеститорите на пазара на акции на "Уолстрийт" приветстваха изхода от снощното заседание на Фед и последвалия го драматичен спад на долара, като индексът DJIA се повиши с 1,26%, широкият индекс S&P500 - с 1,21% и технологичният индекс Nasdaq - с 0,92%.

Намалелите очаквания, че Фед ще прибегне до първо повишение на лихвите в средата на годината, причини и рязко понижение на доходността на американските държавни облигации, като лихвата по 10-годишните книжа се срина до 1,951%, пробивайки под важното ниво от 2% за пръв път от 26-и февруари насам.

Първоначалният драматичен спад на долара след края на заседанието на Фед подкрепи и петролните цени, като фючърсите на американския лек суров петрол скочиха с 2,25% към 44,44 долара за барел, докато фючърсите на петрола сорт брент се повишиха с 4,3% към 55,91 долара за барел.