Източник:  www.darikfinance.bg

Изглежда всички западни държавни лидери са станали кантианци. В своя трактат "Към вечния мир" (Zum ewigen Frieden, 1795) Кант прави разликата между "трите сили – въоръжена сила, съюзна сила и силата на парите". Той също така е отбелязал, че сред тях "последната може да бъде най-надеждното оръдие на войната".

Кант е наричал този инструмент "фонд за водене на войни". И напълно в духа на Кант Западът в момента го използва срещу Русия, Иран и Северна Корея.

В международната публицистика се говори за "превърнатите в оръжие финанси" и за "финансовата война". Европейският съюз, а също Китай са във възторг от доктрината за силата на парите, пише Die Zeit.

Икономическите санкции се използват като стратегически инструмент за осигуряването и утвърждаването на властта вместо заплахите за използване на военна сила.

Трилионите сменят дивизиите, икономическите принудителни мерки изтласкват на заден план класическите геостратегически защити. Търговските договори стават по-важни от договорите за взаимна военна помощ и отбранителните съюзи.

Трансатлантическото партньорство и Транстихоокеанското партньорство са опити за създаването на търговско-политически блокове под контрола на САЩ.

Джейкъб Лю, финансовият министър на Барак Обама, не държи тази стратегия в тайна. Именно тук се намира "новото бойно поле за САЩ", каза той неотдавна: "бойно поле, което ни позволява да се противопоставим на онези, които се опитват да ни причинят щети, при това без да изпращаме нашите момчета на война".

Има причини за използването на тази нова стратегия. След 15 години на провалени интервенционистки политики САЩ повече не искат да използват своите въоръжени сили навсякъде, където нещо не е наред, докато европейските им партньори пасуват. Така икономическата война вместо въоръжения конфликт изглежда по-добро решение. Силата на парите вместо военната сила, ако използваме думите на Кант.

Но възниква естествено въпросът - наистина ли финансовите и търговски оръжия са ефективни?

Не е изключено санкциите да са принудили Иран да седне на масата за преговори, но страната, вероятно, е принудена да преговаря по други причини от вътрешен характер – и в момента все още не е постигнато съгласие.

А що се отнася до Русия, въздействието на санкциите се оказа доста ограничено, макар и да беше усилено от понижаващите се цени на петрола и срива на рублата. Но едновременно с това популярността на Путин нарасна. Неговата политика се подкрепя от 86% от руснаците, които смятат Запада за отговорен за кризата в тяхната страна. Криза, която щеше да настъпи и без санкциите. А мерките на Запада не са довели до никакви отстъпки на руския президент в политиката по отношение на конфликта в Украйна.

Не е учудващо, че днес все по-силно звучат призивите за засилване на санкциите и преди всичко за изключването на Русия от системата SWIFT за международните трансфери на капитали, в която участват повече от 10 хил. банки.

Но в действителност дори интересите вътре в самия ЕС значително се различават. По всичко изглежда, че икономическата война има и негативни последици за Европа. В същото време САЩ искат засилване на санкциите и глобяват европейски банки с милиарди за затова, че са нарушавали ембарговите политики спрямо Судан, Иран и Куба.

Могат ли пътищата на трансатлантическите партньори да се разделят? Това, което се случи миналата седмица, трябва да накара отговорните политици в Америка да се замислят,

След Великобритания и Германия, Франция и Италия игнорираха всички искания на Вашингтон да не се участва в създадената от Китай Азиатска инвестиционна банка, която е конкурент на Световната банка и за Азиатската банка за развитие.

Без съмнение тя представлява инструмент на китайската политика в областта на властта на парите, с помощта на която Пекин иска да засили финансовото си и търговско влияние в Югоизточна Азия.

По всичко изглежда, че новата стратегия на властта на парите по никакъв начин не може да бъде смятана за надеждна. "Силата на парите", както си я представял Кант, не е инструмент за война.