Така наречените бейбибумъри достигат вече пенсионна възраст и затова броят на работниците значително спада, съобщава онлайн изданието на немския вестник „Цайт". Поради това, според проучването на експерти от Института за изследвания на заетостта (IAB), са необходими стотици хиляди имигранти за трудовия пазар.

Изследването показва, че през последните десет години Германия се е нуждаела много повече от работници от чужбина, отколкото досега. Изследването е по поръчка на фондация Бертелсман Щифтунг. Експертите от IAB, както и колегите им от университета в Кобург са установили, че са необходими 533 000 души имигранти, които да запълнят празнината, която възниква в резултат на пенсионирането на родените през 1950 г. и 1960 г.

Една нетна-миграция от 470 000 души, както през предходната година, би била напълно достатъчна в следващите десет години, за да се запази „постоянен" броят на работещите в Германия, изчисляват експертите. Но след това ще се повиши търсенето на „имигрантската" работна ръка, тъй като бейбибумърите ще са излезли вече в пенсия.

Авторите на изследването смятат, че рекордните нива, които се достигнаха от 300-те хиляди имигранти от страни извън Европейския съюз през 2013 година няма да бъдат достигнати поради намаляването на населението. Възможно е също така поради икономическото възстановяване в тези страни да спаднат и стимулите хората да емигрират. До 2050 година се очакват да идват средно по 70 000 имигранти годишно от страни от Европейския съюз.  Ето защо - по сценарий - са необходими между 276 000 до 491 000 имигранти от други страни. Съставителите на изследването са за нов закон за имиграцията.

„Германия не трябва да разчита вбъдеще на постоянно голяма имиграция от Европейския съюз", казва председателят на Щифтунг-фондацията Йорг Дрегер, „Сега трябва да направим така, че страната ни да стане по-привлекателна за гражданите от трети страни. Един нов закон за имиграцията би бил като сигнал за „Добре дошли". С цел да се повиши привлекателността на Германия за чуждестраннните специалисти са необходими насърчаване на езиковите познания, социалните равенства и защита от дискриминация.

Авторите на изследването също така заявяват, че е много трудно да се предскаже реалното търсене на работна ръка. Поради застаряването на населението, републиканските бюджети и системите за социално осигуряване ще бъдат изготвяни така, че да не включват нетната имиграция, което води след себе си и нерешими проблеми.

Квалифицирани имигранти от бедни страни трябва да бъдат наемани на работа само тогава, когато не се възпрепятства развитието на собствените им страни. Призивът е за „справедливо оформяне на миграцията".