Източник:  www.darikfinance.bg

На 23-ти март на 91 години почина Ли Куан Ю. Ако е възможно един човек да оформи държавата според своите виждания, то Ли е такъв държавник. В най-пълния смисъл на думата той създава Сингапур. От 1959 г. до 1990 г. е министър-председател, а дори и след това запазва значително влияние в ролята си на съветник.

Сингапур е създаден като британска колония - търговско пристанище на малък остров, който не може да се похвали с нещо повече от стратегическо положение. Няма ценни ресурси, нито пък се радва на особено плодородна земя или дори на питейна вода.

През 1963 г., като част от Малайзия, обявява независимостта си от Великобритания, но само две години по-късно е изключен от Малайзия поради политически и етнически противоречия. По думите на Ли Куан Ю, „някои държави са родени в независимост, някои си я създават. А Сингапур беше насилствено натикан в независимостта си.“

Населението на страната е смесица от етноси - китайци, индийци, малайзийци и европейци, които говорят английски, няколко китайски диалекта, малай и японски по време на японската окупация, и изповядват ислям, християнство и будизъм. А също и комунизъм.

По време, в което голяма част от света се увлича по идеите на комунизма, Ли Куан Ю остава яростен противник на насилието, което в неговия опит навсякъде съпътства комунизма. Той взима властта по мирен път и след това прави всичко по силите си да създаде меритокрация. Неговата лична философия е, че всички да получат еднакъв шанс, като най-заслужилите ще преуспеят.

И той прилага тази си философия на практика. Създава постоянен, стабилен просперитет за забележително дълъг период от време. Индексът на човешко развитие поставя Сингапур на девето място в света. Брутният вътрешен продукт на глава от населението на Сингапур през 2014 г. е около 15 пъти повече в сравнение с 1960 г.

По паритет на покупателната способност, Сингапур има по-голям БВП на глава от населението от държави като Германия, САЩ, Япония и Швейцария.

Как го постига? Сравнително просто. Почти напълно премахва митата и нетарифните бариери пред износа и вноса с някои изключения като алкохол, тютюневи изделия и дъвки (тъй като самият Ли не харесва дъвките).

Понижава държавните разходи до изключително ниски нива (14,4% от БВП по данни на Индекса на икономическата свобода за 2015 г.), като намалява данъците и значително улеснява икономическата дейност. Според Индекса за икономическа свобода на Heritage и WSJ Сингапур се нарежда на второ място в света с коефициент от 89,4, съвсем близо до Хонг Конг с 89,6 пункта.

Ли прави всичко по силите си да премахне корупцията, непотизма и неефективността на държавните органи.

Същевременно дава на висшите държавници заплати, сравними с тези на изпълнителните директори на големи корпорации.

Налага сурови наказания дори за дребни престъпления и увеличава ефективността на съдебната система. Това се оказва забележително ефективен метод за превенция на престъпността.

Третира образованието с много висок приоритет. За него човешкият капитал е най-ценният ресурс на Сингапур и това е начинът да се разработи.

Репресира противоречащите политически възгледи, хвърля политически противници в затвора без съд и присъда, понякога за десетилетия, контролира и стъпква свободата на словото.

В името на етническата и религиозна хармония той изисква пълен контрол над медиите, а в името на политическа стабилност премахва опозицията. И кой може да каже дали си е струвало? Ако не го беше направил, може би комунизмът щеше да стъпи и там, а сега Сингапур да е по-беден от България.

Какво следва? В момента министър председател в Сингапур е Ли Хсиен Лоонг, син на Ли Куан Ю. Народната партия на действието на Ли Куан Ю все още е на власт и въпреки че той самият винаги е имал своите критици, публичното мнение за него в Сингапур е много положително. Въпреки това, последните избори показват намаляваща подкрепа за партията му. Строгия контрол върху медиите и репресиите все още продължават. /Петър Буюклиев, Институт за пазарна икономика/