Източник: www.darikfinance.bg
Впечатляващи са силите, които не желаят ядрена сделка между САЩ и Иран. Сред тях са Израел и неговото могъщо лоби AIPAC, саудитците и техните сунитски съюзници в Персийския залив, почти единодушно републиканците и множеството демократи в Конгреса.
Може ли да се направи нещо за примирие в този отровен конфликт, който продължава между от взимането на американски заложници в Техеран през 1979 г.?
И на двата въпроса отговорът е положителен, вярват Барак Обама и Джон Кери. И то не без аргументи.
Първо, алтернатива на примирието са прекъсване на преговорите, удвояване настояванията Иран да разкрие всичките си ядрени мощности, засилване на санкциите. Действия, които неизбежно водят към война.
Сега американците не искат и друга война в Близкия изток със страна, три пъти по-голяма от Ирак и със съюзниците ѝ в региона. Нито пък Иран иска такава война. Ако аятоласите и моллите искаха, те можеха да получат война със САЩ по всяко време през последните 30 години, откакто взеха властта.
Когато Роналд Рейгън полагаше клетва през 1981 г., американските заложниците бяха вече на път за дома. При случайното сваляне на ирански Еърбъс от кръстосвача "Винсънс" през 1988 г. аятолахът прекрати войната със Саддам Хюсеин, обезпокоен, че американците демонстрират готовноат да се намесят на страната на Ирак.
Защо Иран иска да избегне войната е очевидно. Като се имат предвид американската въздушна, ракетна и военноморска сила, както и възможностите за кибервойна, военен конфликт със САЩ би причинил на Иран пълно разрушение. Точно каквото се случи в Ирак.
В същото време между Иран и САЩ има твърде много допирни точки. Да започнем със сунитските терористи от Ал Кайда, които разбиха кулите-близнаци и Ислямска държава, която обезглавява християни, вероотстъпници и атеисти и въобще всички, в усилията си да създаде халифат в Близкия изток.
В сирийската война Иран и неговите шиитски съюзници от Хизбула предотвратиха падането на алевитския режим на Башар Асад. От години Иран помага Фронтът Ал-Нусра и Ислямска държава да бъдат държани далеч от Дамаск.
Когато терористите превзе Мосул и голяма част от областта Анбар, иранците помогнаха за събирането на шиитска съпротива и за защитата на Багдад, а сега помагат на иракската армия в усилията ѝ да си върне контрола над Тикрит.
До тази седмица САЩ стояха настрана, докато шиитските милиции биваха притискани от по-малко от 1 000 джихадисти. В сряда, все пак, американските военновъздушни сили с енамесиха, с което показаха зависимостта на Ирак от щатската подкрепа.
Това не противоречи, а по-скоро усилва мнението, че във войната за прогонване на Ислямска държава от Ирак, САЩ и Иран са на една и съща страна.
Тази седмица саудитците изпратиха свои въздушни сили срещу бунтовниците хути в Йемен, които превзеха столицата Сана, прогониха президента и сега се придвижват южно към Аден, за да превземат половината страна.
Защо саудитски въздушни сили атакуват хутите? Хутите принадлежат към секта, близка до шиитите и са подкрепяни от Иран. Те не обичат САЩ, но в момента воюват, за да прогонят Ал Кайда от Йемен. А тяхната омраза към Ислямска държава със сигурност е дори по-голяма, защото миналата седмица 137 техни лидери бяха избити при взривове в две джамии в Сана. Ислямска държава пое отговорността за атентатите.
Като обобщение, макар бунтовниците хути в Йемен, шиитската милиция в Ирак, Иран, Хизбула и алевитският режим на Асад не са приятели на САЩ, те са смъртни врагове на Ал Кайда и Ислямска държава.
По време на Втората световна война американският боен и търговски флот доставят танкове, самолети, стомана, двигатели, леки оръжия и муниции на Съветския съюз за войната срещу Хитлер. И ако президентът Никсън можеше да вдига наздравици за Мао Цзедун, не може ли САЩ да сключат сделка с аятолах Хаменей? /Патрик Бюканън в The American Conservative/
Валута | Цена | Δ% |
---|---|---|
EURUSD | 1.04 | ▼0.45% |
USDJPY | 154.77 | ▲0.43% |
GBPUSD | 1.25 | ▼0.40% |
USDCHF | 0.89 | ▲0.86% |
USDCAD | 1.40 | ▼0.02% |
Референтен индекс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Dow 30 | 44 407.80 | ▲1.01% |
S&P 500 | 5 989.70 | ▲0.43% |
Nasdaq 100 | 20 854.60 | ▲0.38% |
DAX 30 | 19 402.50 | ▲0.89% |
Криптовалута | Цена | Δ% |
---|---|---|
Bitcoin | 98 440.10 | ▲0.68% |
Ethereum | 3 425.34 | ▲0.82% |
Ripple | 1.46 | ▼0.33% |
Фючърс | Цена | Δ% |
---|---|---|
Петрол - лек суров | 71.16 | ▲1.50% |
Петрол - брент | 74.56 | ▲0.95% |
Злато | 2 716.15 | ▲1.78% |
Сребро | 25.68 | ▲1.17% |
Пшеница | 544.50 | ▼0.70% |
Срочност | Цена | Δ% |
---|---|---|
US 10 Year | 109.66 | ▲0.11% |
Germany Bund 10 Year | 134.56 | ▲0.59% |
UK Long Gilt Future | 94.52 | ▲0.45% |