Източник:  www.darikfinance.bg

Всеки момент се очаква споразумението на преговорите между Иран и "шесторката" - страните с ядрено оръжие САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция, плюс неядрената, но влиятелна Германия.

Крайният срок за това беше 31 март, но заради сложността на преговорите той беше удължен. Сега, в навечерието на изхода от маратона от разговори, който продължава вече 18 месеца, германското издание Bild сумира някои от основните точки на противоречие между отделните страни.

Повечето спорове са предимно политически, като един от тях е кога трябва да бъдат вдигнати санкциите срещу Иран. Техеран иска това да стане възможно най-скоро, като в същото време "шесторката" настоява забраната върху трансфера на ядрена технология да бъде запазена възможно най-дълго.

Въпросът с времето също е от основно значение. Западът иска поне в продължение на 10 години да регламентира и наблюдава иранската ядрена програма, докато Техеран предпочита този срок да е между 5 и 7 години.

Трябва да има и специално отношение към броя на центрофугите за обогатяване на уран. Според дипломатически източници постигнато споразумение за експлоатация на 6000 центрофуги, което е само с една трета по-малко от досега разрешените. Експерти обаче предупреждават, че и 6000 центрофуги са опасни, че едни модернизарин центрофуги биха могли да работят по-бързи и ефективно и Иран би могъл да произведе в рамките на 6-7 месеца обогатен уран, необходим за ядрено оръжие.

Иранските дипломати искаха да запазят всички центрофуги във Фордо, а в замяна да бъде спряна работата на центрофугите в Натанц. В края на 2013 г. обогатеният уран във Фордо бе само на една техническа крачка разстояние от превръщането му в материал за оръжия. Експерти предупреждават, че Иран може бързо да възстанови центрофугите си и да произведе уран, приложим за оръжие.

Реакторът за тежка вода "Арак" може да произвежда плутоний за производството на бомба, като Западът призова за неговото закриване или преобразуване.

Обогатеният вече материал може да бъде изнесен от страната, за да се предотврати военната му употреба. Това засега е предпочитаното решение от Запада. Но според Техеран за него не може да става и въпрос.

Ще бъде ли съгласен ръководителят на религиозния режим аятолах Хаменей? Неговото решение е непредвидимият фактор. Той подкрепи воденето на разговорите, но същевременно многократно призова за унищожението на САЩ и Израел, а и заяви, че Техеран се нуждае от 190 000 центрофуги, както и че от "преговорите няма никаква полза... те не водят до никъде"

Може ли да се вярва на Техеран? Оли Хайнонен, бивш ръководител на атомния контролен орган на ООН, е скептичен за това.

"Отношението спрямо Международна агенция за атомна енергия не се е променило през последните десет години. Има промяна в тона, но не и в политиката", казва той пред Bild.