Греъм Елисън, директор на Научния център Белфър към Харвардския институт "Кенеди" и Дмитри Саймс в The National Interest

След разпада на СССР бившият американски президент Ричард Никсън отбеляза, че САЩ са спечелили Студената война, но още не са постигнали мир.

Впечатлението сега е, че мирът е твърде далеч. Най-голяма опасност носят разногласията за световния ред и прерогативите на различните държави в техните региони. В момента главният проблем е кризата в Украйна. Засега двусмислените, ограничени и непълни споразумения Минск са валидни и има надежда, че те ще доведат до нови договорености и ще предотвратят пламването на война. Но случилото се до момента показва цялата дълбочина на противоречията, чието регулиране може да се случи, само ако САЩ честно и открито ги признаят.

Мнозина в САЩ и Европа смятат, че най-добрият начин да бъдат спрени нарастващите имперски амбиции на Русия е гаранцията за независимостта на Украйна. Западът трябва да направи всичко възможно, за да не допусне пряк или непряк контрол на Кремъл над тази държава. В противен случай, казват привържениците на това становище, Русия ще възстанови Съветската империя и ще застраши цяла Европа.

В Русия пък мнозина казват, че са готови да уважат суверенитета и териториалната цялост на Украйна, но в същото време Москва изисква онова, което иска всяка световна сила за границите си. Безопасността на западните ѝ граници изисква особени отношения с Украйна и уважително отношение към сферата на влияние на свръхдържавата.

Русия твърди, че няма да се чувства сигурна, ако Украйна влезе в НАТО. От това следва, че неутралният статут на Украйна не може да бъде предмет за обсъждане за всеки руски лидер, който трябва да отстоява националните интереси.

Изследването на серията от прогнози на Вашингтон за едни или други външнополитически действия не може да не предизвиква безпокойство.

Администрацията на Клинтън не схвана същността на проточилата се кървава война в Югославия, а след това наложи своето крехко решение, ядосвайки Русия и Китай. Когато президентът Джордж Буш-младши взе решение да свали режима на Саддам Хюсеин в Ирак и да го смени с демократично избрано правителство, той смяташе, че това ще послужи като пример за един регион, който отчаяно се нуждае от свобода.

Екипът му не пренебрегна многобройните предупреждения, че от тази война Ирак ще се разпадне на враждуващите кланове и религиозни общности, всяко демократично избрано правителство ще бъде контролирано от шиитите, а от отслабването на Ирак ще спечели Иран. След това администрацията на Барак Обама подкрепи Франция и Великобритания в операцията срещу режима на Кадафи в Либия.

В страната се възцари хаос, довел до създаване на огнище на ислямския екстремизъм, който застрашава съседните държави и САЩ много повече в сравнение с Кадафи. Днес нито администрацията на Обама, нито конгресмените вярват, че сирийската опозиция може да бъде контролирана от радикалните ислямисти.

Може ли американската реакция на събитията в Украйна да предизвика конфликт, който да доведе до американо-руска война? Това изглежда невероятно. Но трябва да се знае, че когато казваме "невероятно", имаме предвид не реалните неща, а само собствената ни представа за тях. Ирак, Либия и Сирия показаха, че често политическите лидери не са в състояние да си представят неща, които им изглеждат неудобни, тревожни или невероятни.

Понеже отстраняването на режимите на Милошевич, Саддам и Кадафи изобщо не се отразиха върху САЩ, мнозина политици и аналитици във Вашингтон смятат, че ако САЩ се държат предизвикателно към Москва в Украйна, ако я изолират на международната сцена и й нанесат икономически щети, това няма да провокира такава ответна реакция, която би застрашила САЩ. Най-повтаряното изказване за Русия във Вашингтон звучи по следния начин: "Русия няма повече влияние". Без съмнение Русия е уязвима икономически, зависейки толкова много от добива на нефт, а и няма истински съюзници. Нещо повече, мнозина представители на деловия и интелектуалния елит на Русия ще посрещнат оставката на Путин с не по-малък възторг от Washington Post.

Въпреки това Русия много се различава от другите държави, в които САЩ подкрепяха смяната на режима. Първо, нейният ядрен арсенал може буквално да изтрие САЩ от лицето на Земята. Повечето американци смятат, че ядреният арсенал не играе повече важна роля в международната политика, но руските лидери имат друго мнение. Второ, руснаците смятат страната си за велика държава. А великите държави много рядко се съгласяват да играят ролята на обекти на чужда политика. Когато имат възможност, те вземат съдбата си в свои ръце - за добро или лошо.

Политици и коментатори считат една американо-руска война за много малко вероятна. Но нас ни безпокои самият ход на събитията. Съществуват три основни фактора, които могат да превърнат сегашния конфликт в истинска война - редът за вземане на решения в Русия, руската политика и състоянието на американо-руските отношения.

Относно вземането на решения трябва да се каже, че е прието Путин да бъде възприеман като едноличен управник, който решава всичко сам. Той залага на тесен кръг от съветници и никой от тях не е в състояние да оспори предложенията му. Такъв ред лишава Путин от възможността да взема добре обмислени решения и да отчита всички рискове и ползи от своите действия.

Нещо повече, политическите настроения сред елита и широката общественост тласкат Путин към засилване на изискванията, а не към отстъпки.

Опитите на Путин да преследва широките цели на прагматиците и заедно с това да опитва реализирането на вижданията на "ястребите" не може да продължава вечно. Мнозина съветници на Путин смятат, че надеждите за възстановяване на отношенията със Запада са обречени на провал.

Освен санкциите има още два фактора, които могат да повлияят върху избора на Путин - военно поражение на сепаратистите и присъединяването на Украйна към НАТО. Путин достатъчно ясно показа, че няма да допусне първия вариант. Всеки пък когато украинските правителствени сили вземаха връх, Путин засилваше помощта за сепаратистите, без да обръща внимание на предупрежденията и заплахите от западните държави.

Съвършено ясно е, че евентуалното членство на Украйна в НАТО тревожи Русия. Една от причините, поради които Путин иска Донецк и Луганск да останат в Украйна, получавайки разширена автономия, е желанието да съхрани голям проруски електорат в Украйна и да го превърне в главната спънка срещу присъединяването на Киев към НАТО.

Руските политици масово не желаят до страната им да се появи враждебно настроена Украйна, която да има защита от НАТО. Това е свързано както с опасенията за националната сигурност на страната, така и с неконтролируемото сантиментално отношение към рускоезичното население на Украйна.

Не се изисква богато въображение, за да си представим вероятните причини за промени в политиката на Путин. Първото нещо, което идва на ум, е американската военна помощ за Украйна. По неговата логика доставката на оръжия ще направи явна американската дейност и ще оправдае ответната реакция на Русия - тя ще може да изпраща оръжие и дори войници, предизвиквайки такава ескалация на напрежението, която да отговаря на интересите на Кремъл.

Колкото повече Щатите затъват в Украйна, толкова повече ще се задължават в изпълнението на невъзможната задача по съхранението на териториалната цялост на Украйна, смятат руските "ястреби". На украинското поле на бойните действия Русия ще има това, което по време на Студената война се описваше като "контрол над ескалацията" - предимство на всяко равнище да изостря положението. В такава война съюзниците на САЩ не могат да победят, а Русия не може да загуби, освен ако Америка непосредствено се включи във войната.

Главните зрители на тази драма са европейците. Русия иска постомодернистичното съзнание на европейците да проумее добре следното - нито европейските членове на НАТО, нито САЩ са в състояние да спасят Украйна. Когато това се случи, Русия чрез заплахи и обещания ще може да вбие клин между Европа и САЩ, да се отърве от най-тежките санкции и да си върне достъпа до европейския финансов пазар. Путин смята да използва изтичането на действието на европейските санкции, което трябва да стане през юли. Ако това не се случи, ако ЕС подкрепи затягането на санкциите заедно със САЩ и примерно лиши Русия от достъп до финансовата система SWIFT, Путин най-вероятно няма да отстъпи, а ще прекъсне цялото сътрудничество със западните държави и ще се опита да мобилизира народа за отразяване на "новата апокалиптична заплаха за майка Русия". Както заяви един високопоставен руски политик, "ние сами издържахме срещу Наполеон и Хитлер. Нашите победи над агресора, а не дипломатическите усилия са разкъсвали вражески съюзи и са привличали към нас нови съюзници."

В такъв момент Путин ще смени правителството, ще промени и риториката. Това ще означава по-войнствена руска политика по всички въпроси, свързани с това, което Москва нарича опити на Запада да смени режима или да доведе държавата до разпад. Това ще означава примерно спиране на сътрудничеството по всички проекти от типа на Международната космическа станция или стабилизацията на Афганистан, а също доставки на стратегически материали като титан на Иран. Това може да бъде последвано от изискване към държавите от Средна Азия да спрат военното сътрудничество със САЩ и от използване на разногласията в управляващата коалиция в Афганистан за подкрепа на остатъците от Северния алианс.

Ахилесовата пета на НАТО станаха Литва, Латвия и Естония. Тях ги защитава член 5 от Устава на НАТО, според който всяко нападение срещу член на алианса се смята за нападение срещу целия блок. САЩ носят пълна отговорност да защитават балтийските държави и да сдържан една агресия срещу тях. С оглед на техния размер, близостта до Русия и наличието на голямо рускоезично малцинство, това задължение става плашещо. Не е трудно да си представим сценарий, при който ходът на събитията стигне дотам, че американски и руски войници да се убиват един друг.

Ако руснаците тайно влязат в Естония или Латвия, как трябва да постъпят САЩ? Готови ли са те да подкрепят изпращането на американски войници на война за спасяването на тези държави?

Представете си следното положение - въстание на руското население в трите балтийски държави, независими дали стихийно или подготвено от руските спецслужби, безкомпромисни действия на иначе слабите полицейски и военни сили на тези държави, обръщение на етническите руснаци към Путин, който вече е заявил при анексията на Крим, че винаги ще се притече на помощ на руснаците, и повторение на хибридната война по украинския сценарии, но със сблъсъци с батальона от 600 американски и други войници на НАТО, дислоцирани в Прибалтика. Някои руснаци твърдят, че това ще даде на Москва предлог да използва тактическо ядрено оръжие

Нито Русия, нито Китай ще нападнат първи. Но и САЩ няма охотно да откликват на призивите на потенциалните партньори, които няма да повлияят значително на общите сили, а в същото време заради задълженията към тях значително ще увеличават риска за други членове на НАТО.

След Карибската криза в Куба президентът Кенеди много е мислил върху събитията, които са могли да предизвикат ядрена война. Един от главните му изводи гласи: "Защитавайки своите интереси, ядрените държави трябва да избягват ситуации, при които противникът трябва да избира между унизително отстъпление и ядрена война". Този урок трябва да бъде приложен спрямо Русия и украинската криза. /БГНЕС