Турският президент Реджеп Таип Ердоган поиска мандат, за да прекрои политическата система на страната и да получи по-голяма власт. В неделя турските избиратели отговориха с "не", пише Bloomberg, цитирана от darikfinance.bg.

Предварителните резултати показват, че управляващата Партия на справедливостта и развитието, която Ердоган води повече от десетилетие, преди да стане президент, остана на крачка от еднопартийното управление, което щеше да позволи създаването на президентска република.

Резултатите са удар за Ердоган, който превърна вота в референдум за своето управление, и знак, че най-влиятелният политик на нацията може да е достигнал своя зенит. Опозиционният вестник Sozcu излезе с първа страница, озаглавена "Колапс". Акциите на фондовата борса в Истанбул се сринаха и лирата потъна до рекордно ниско равнище.

"Това е голяма загуба, както за Ердоган, така и за ПСР", смята Йозер Сенкар ръководител на центъра за стратегически и социални изследвания MetroPOLL. "Това ясен знак, че властта му е в упадък".

В своята предизборна кампания Ердоган казваше, че силната президентска институция в Турция е необходима за нареждането на страната сред десетте най-големи икономики в света до 2023 г. , когато ще се отпразнува 100-годишнината от създаването на турската република. Критиците обаче смятат, че авторитарните му стремежи са във вреда на най-голямата икономика от Близкия изток и ключов съюзник на НАТО.

Откакто през август стана първият президент, избран чрез преки избори в Турция, Ердоган преустрои традиционната церемониална роля на президента в нов център за контрол, който понякога го изправя в противоречие със собствения му премиер Ахмет Давутоглу.

На няколко пъти Ердоган се нахвърли върху Централната банка, че не намалява достатъчни лихвените проценти, за да стимулира икономиката.

"Неговият провал на изборите означава, че банката ще има повече свобода да действа независимо", каза Яркин Джебеджи, икономист от JPMorgan Chase & Co. в Истанбул. "Невъзможността да консолидира властта може да се превърне в истински проблем за президента", смята Антъни Скинър, ръководител "Анализи" за Близкия изток в базираната във Великобритания компания за прогнозиране Verisk Maplecroft.

Въпреки това опонентите на Ердоган ще чакат, защото той не е заплашен от президентски избори до 2019 г. В същото време възможността за "объркване" при съставянето на ново правителство предоставя на Ердоган още една възможност да изпълни плана си.

"Ясни са сериозното поражение и спадът в подкрепата за Ердоган след интензивната кампания", посочва Халук Йоздемир от катедрата по "Международни отношения" в университета "Кирикале". Според него Ердоган със сигурност ще използва тази политическа несигурност като аргумент за създаване на президентска система, която ще премахне риска от коалиционни правителства и политическа нестабилност.

"Ако до 45 дни не бъде сформирано коалиционно правителство, ще има нови избори, на които Ердоган може да се бори за победа", смята Сенкар.

Спадът в подкрепа на Ердоган се случи много по-бързо, отколкото някои очакваха след поредица от обвинения в корупция от страна на правителството.

Забавящата се икономика на Турция също може да е изиграла своята роля. След десетилетие на растеж, средно с 5 на сто, икономиката загуби инерция, а безработицата достигна най-високото си ниво за последните пет години. Основният индекс Borsa Istanbul 100 отчете спад от над 6%, а турската лира се обезцени спрямо долара и еврото.

"Икономиката не е в криза, но тя вече не расте толкова бързо", смята Сенкар от MetroPOLL. "Инфлацията се покачва, безработицата е висока. Всичко това изигра важна роля за упадъка на Ердоган".