Европейската централна банка (ЕЦБ) може да бъде принудена да преразгледа предоставянето на спешни заеми на гръцките банки, ако има допълнително влошаване на дълговата ситуация в страната или ако банките вече не са в състояние да дават адекватни обезпечения. Това заяви в членът на Управителния съвет на ЕЦБ Ардо Хансон, цитиран от БНР.    

Хансон, който е и президент на централната банка на Естония, отбеляза, че предоставянето на спешна ликвидна помощ на гръцките банки от страна на ЕЦБ се основава на ясни правила.

„Това зависи от два фактора: вие осигурявате подкрепа на платежоспособни банки, притежаващи в същото време достатъчно обезпечения", допълни Хансон.   

„Всяка седмица ние разглеждаме проблемите с платежоспособността на банките и качеството на предоставяните от тях обезпечения и ако тези фактори са наред, не мисля, че има някакво основание за вземане на друго решение. Но ако нещата се променят, ако има промени в качеството на предлаганото обезпечение или в перспективите пред устойчивостта на гръцкия държавен дълг, ЕЦБ ще отчете това и може да преразгледа досегашната своя позиция", посочи Хансон.

Тези негови коментари предполагат, че спешната програма за подпомагане на ликвидността на гръцките банки - програмата ELA, осъществявана през Централна банка на Гърция, която също поема кредитен риск - може да бъде в опасност, ако властите в Атина не успеят да постигнат споразумение с техните кредитори. Управителният съвет на ЕЦБ може да наложи вето върху по-нататъшно разширяване на размера на програмата ELA с мнозинство от две трети.

До този момент ЕЦБ предостави на гръцките банки заеми по Механизма за спешна ликвидност (ELA) за малко над 80 млрд. евро, след като от началото на февруари насам банките загубиха техния достъп до отпусканите от ЕЦБ редовни заеми на финансовите институции в еврозоната.

Ако настоящата втора спасителна програма за Гърция изтече в края на месеца без да бъде постигнато ново споразумение с кредиторите, стойността на гръцките активи вероятно ще спадне (гръцките активи ще се обезценят) и по този начин ще се влоши качеството на обезпеченията, предоставяни от гръцките банки при получаване на средства от програмата ELA.

Очаква се до края на деня ЕЦБ да определи, дали отново да повиши размера на програмата за спешна ликвидност на гръцките търговски банки. През миналата седмица (на 2-ри юни) централната банка повиши тавана на Механизма за спешна ликвидност (фонда ELA) с 500 млн. евро до общо 80,7 млрд. евро.